Има два типа хора - едните обожават люто, а другите не можем да ги накараме да го вкусят. Независимо дали сме фенове на пикантните храни или не, със сигурност сме чували много теории за ползите и вредите от тях.

Една от интересните теории е, че в страните с по-топъл климат се използват по-голям брой подправки, предимно пикантни. А целта им е не толкова да създадат отличителен вкус на ястията, отколкото да предпазват от бактерии и гъбички, които могат да се развят в необработените термично месни и растителни продукти.

Когато престои за по-дълго време на по-висока стайна температура, месото (а и не само) може да се превърне в развъдник за болестотворни бактерии. Те обаче успешно се неутрализират от пикантните добавки към ястията, благодарение на фитохимикалите с антимикробно действие, твърдят редица изследвания.

Звучи ни логично, но последно изследване на учени от Australian National University опровергава тази теория, свързана и с идеята за "дарвинова гастрономия" - културно-еволюционен процес, в който стомахът, а не мозъкът, е водещ. Тоест хората започват да ядат повече люто, за да не умират от различни инфекции.

Изследователите анализират 33 000 рецепти от 70 кухни, съдържащи 93 различни подправки. На базата на тази огромна информация се стига до извода, че няма сведения, които да подкрепят твърдението, че в индийската или тайландска кухня например се използва повече къри и други люти подправки заради антимикробното им действие.

"По-пикантните храни не се обясняват с вариации в климата, плътността на човешкото население или културното разнообразие", категорични са учените, цитирани от Inverse.

Така валидна остава само теорията, че подправките се използват за подобряване на вкусовите качества и визията на ястията. Но на нас ни звучи доста логично едното да не изключва другото, защото предишни изследвания неведнъж потвърждават антимикробния ефект на чесъна например. А едно ястие е най-хубаво, което е хем вкусно, хем безопасно./lifestyle.bg