Популярната напоследък хималайска сол съдържа същото количество натриев хлорид като обикновената сол. А заради йода в нея, морската сол е за предпочитане пред хималайската. Това разкри в интервю за Дарик проф. д-р Йото Йотов, ръководител на Втора кардиологична неинвазивна клиника при варненската университетска болница „Света Марина”. Повод за гостуването му беше Световният ден на хипертонията, който се отбелязва на 17 май.

„Полезна сол няма, тъй като всички видове сол съдържат определено количество натриев хлорид, независимо дали става въпрос за морска, каменна или хималайска”, обясни проф. Йотов. Според него специалните соли, обогатени с калиев хлорид, са за предпочитане. Калият обаче води до малко по-горчив вкус на солта.

България като цяло е страна с много висока консумация на сол и солени храни. Последното изследване, проведено във Варна, показва, че при средни норми 6 грама на ден, варненци приемат средно по 13 грама. През зимата тези стойности се увеличават заради консумацията на туршии.

Консумацията на сол и солени храни е често срещана при хипертониците. С високо кръвно налягане са около 30 на сто от българите, или около 2,5 милиона души. Артериална хипертония се среща и при децата, като с високо кръвно налягане са 10-15 % от подрастващите във Варненско. Причината основно е затлъстяването в детска възраст, отбеляза специалистът.

В световен мащаб артериалната хипертония е фактор номер 1 за смъртност и инвалидност. Това е и най-често срещаният здравословен проблем в света. Около 1/3 от населението на възраст над 18 години имат повишени стойности на кръвно налягане. Неслучайно около 9,5 смъртни случая в света се дължат на повишеното кръвно налягане.


Хипертонията е основен рисков фактор за миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и мозъчен инсулт. Води и до сърдечна аритмия и бъбречна недостатъчност. По-рядко води и до слепота, изтъкна шефът на Втора кардиологична клиника в „Света Марина”.

Причината за поява на хипертония в повечето случаи е фамилна обремененост. Наред с генетичния фактор влияят възрастта и полът, като от хипертония често страдат жени след менопауза.

Затлъстяването и обездвижването са друг рисков фактор за хипертония. Намаляване на телесното тегло с 9 кг може да доведе до спадане на артериалното налягане с между 4 и 20 мм, посочи проф. Йотов.

Данните с световен мащаб показват, че 30-40 на сто от хората с високо кръвно налягане просто не знаят за това. Затова то периодично трябва да се измерва. При хората на възраст до 45 години това е хубаво да се прави веднъж годишно. Лицата на възраст 60 и повече години задължително трябва да мерят кръвното си веднъж на няколко месеца, дори ако нямат някакви оплаквания.

При по-възрастните хора се препоръчва меренето на кръвното налягане да се прави с апарати с маншет, а не на китката. Не всички апарати, които се продават, отчитат точно. Желателно е да се купуват устройства на сертифицирани производители, препоръча специалистът. /dariknews.bg