На 16 април във всички училища на територията на Варна и страната, ще бъдат изнесени открити уроци по Конституция.

Поводът за това е 140-годишнина от приемането на Търновската конституция - първата конституция на България. Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

Според някои изследователи във Велико Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234. От тях 96 са избрани пряко от народа. Това става въпреки високите равнища на неграмотност сред населението по това време. На места гласуването за някои кандидати е ставало с бели и черни бобчета или с боб и кукуруз.

Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

След обявяване на независимостта на Княжество България на 22 септември 1908 г. и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 г. думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция". Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини.

През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.

На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.