Публикуваната във „Варненски общински вестник“ Заповед №28, от 28 февруари 1903 г., на Панайот Кърджиев, не само има за цел да прекрати продажбата на развалени риба и морски дарове, но и да регламентира като цяло търговията с тях. Ето какво гласи заповедта:

„Ст. I. Строго се забранява за напред продаването в гр. Варна развалена риба, раци, миди, стриди, скариди и пр.

Ст. II. Пресна риба, що се внася за продан в града, може да се продава само в специално наети за това рибарски дюгени, които да отговарят на изискуемите се санитарни наредби.

Ст. III. Позволява се по улиците на града да се продава само морска риба, с изключение на калкана.

Ст. IV. Сичките видове миди, стриди, раци, скариди и пр. се позволява продаването им да става само в рибарски дюгени.

Ст. V. Около вадата не се позволява продажбата на никаква риба, тъй също и миди, стриди, раци и пр.

Ст. VI. Ако до 7 часа вечерта през деня, в който рибата е внесена, не се продаде, то тя требва веднага да се насолява, в противен случай ще се изхвърля от стопаните или надлежните санитарни длъжностни лица.

Ст. VII. Рибата калкан, гюмюш, барбуни, кая, скариди и други, които не подлежат на насоляване след 7 часа вечерта, требва непременно да се изхвърля като вече негодна.

Ст. VIII. Запретява се ловенето на риба и раци в блатата, лежащи по долината на реката Девня и между Девненското езеро и морето.

Ст. IX. Задължават се занимающите се с продаване на варени раци и скариди да ги разнасят секога пресни и в чисти кошници (панери).

Ст. X. Против нарушителите на настоящата ми заповед ще се съставляват актове от надлежните санитарни власти и ще им се налага глоба до 50 лева, а рибата ще се унищожава.“

МАРИЦА ГЪРДЕВА, chernomore.bg