Варна има хилядолетна история. Заради чудесното местоположение и добра видимост (почти 270 градуса), на мал кия нос, където днес се намира морската гара, е съществувало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи.
През VI в. пр. Хр. тук възниква гръцки полис на милетски колонисти и преселенци под името Одесос.

Градът се оформя като рибарска и земеделска колония, а през V в. пр. Хр. става истински търговски център. До римско време бил почитан главно тракийският бог Дарзалас, а не характерните по това време култове към Аполон и Дионис. В чест на Дарзалас били устройвани мистерии, шествия, игри и състезания, за които свидетелстват старогръцки и римски извори.

Дълго е обсаждан от Александър Македонски в средата на IV в. пр. Хр., но обсадата е вдигната и градът става автономен в неговата империя. Въстава и се освобождава по времето на Лизимах, като отново придобива първостепенно значение по Северното Черноморие. До I в. пр. Хр. е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, става важен римски регионален център. Тук отсяда и големият епически поет на Рим Овидий по пътя към гр. Томи (дн. Кюстенджа в Румъния), където заминава в изгнание.

Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX век вече се нарича Варна.

Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия - топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. В отбранителната му система са построени три крепости - на нос Галата, на нос Св. Димитър, и третата - наречена Петрич - при Белославското езеро.

Въпреки добрата си отбрана градът пада в ръцете на турците през 1391 г. и бързо запада. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. Младият крал Владислав загива. В негова чест е издигнат мавзолей от жителите на Варна.

С течение на времето градът придобива все по-ориенталски вид. Заселват се много турци. Издигат се джамии, конаци, турски бани. Строежът на църкви за дълго време е строго забранен. Варна става силно укрепена крепост, която пази североизточните граници на Османската империя и е важен търговски и занаятчийски център.

По времето на Руско-турската война от 1828 г. крепостта пада, руските войници превземат града и известно време го държат в свои ръце. В следващите десетилетия започва подем на народностното съзнание, строят се училища, читалища, църкви.

През 1878 г. Варна окончателно е освободена от турска власт и става най-важният български пристанищен град. В края на XIX век се свързва с железница със София. Създават се много фабрики, развива се промишленият риболов.

Варна бързо се обособява и като морски курорт, повлиян от европейската мода в архитектурата и водния транспорт. Строят се увеселителни заведения и почивни домове, Варна става любимо място за българския културен елит.

За кратко време градът е преименуван на Сталин. След 1956 г. връща старото си име.

Варна става център на Северното Черноморие и е отправна точка при проектирането и строежа на множеството курорти около нея. Развиват се морските професии - от риболова до трансфера на стоки между Изтока и Запада./bg.zonebulgaria.com