Какви са проявите и симптомите , за които е редно да наблюдават родителите.

Колко важна е превенцията и ранната диагностика.

Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” се предоставя, като държавно делегирана дейност на Община Варна, на основание Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. между Община Варна и Доставчика - Фондация „Владиславово“. Услугата е ситуирана в сграда общинска собственост, находяща се в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ №7. Основната цел на Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” е да подобри качеството на живот на децата в семейната и социалната среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да са достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Екипът на Центъра Ви предлага полезна информация от логопед, която да бъде в помощ на родителите и да послужи за ориентир, ако забележат при децата си затруднения в процеса на възприемане на учебния материал, разминаване в постигнатите и очаквани резултати, поведенчески и емоционални проблеми и симптоми.

   Разграничаваме две групи деца с проблеми: Деца със специфични обучителни потребности и Деца със специфични възпитателни потребности. При първата група деца става дума за някои нарушения и проблеми при обучението им, т.е. при възприемането и разбирането на нови знания, при обучението и интелектуалното им развитие. Без да са извън нормата, те имат някои проблеми, които им пречат да се включват адекватно в обучението и да постигат съответните резултати. Терминът се използва, за да опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в овладяването на училищните умения. Разбира се, всяко дете би могло в един или друг момент да срещне някакви пречки при усвояване на учебния материал. Деца на една и съща възраст демонстрират големи различия както във физическо, така и в психичното си развитие. Тези различия изпъкват особено ярко в първите години в училище. И все пак съществува една група деца, за които проблемите с ученето са не просто инцидентно или периодично явление. При тях характерът на затрудненията носи белега на нарушение.

   Как да разберем дали детето получава слаби оценки в училище, просто защото в момента вниманието му е погълнато от нова компютърна игра, или става въпрос за патологични прояви, които не могат да бъдат ликвидирани с традиционните подходи?

Паралелно с логопедичната интервенция е препоръчително да се проведе консулт с педиатър /или друг специалист/, за да се установи дали трудностите на детето не са предизвикани от физически проблем със слуха, зрението или мозъчното функциониране. Наложително е и психологическо тестиране, което може да се проведе и  от училищния психолог. Когато говорим за деца с обучителни затруднения, ние по-скоро мислим за трудности с четенето или математиката, с уменията за организиране, със способността за внимание и концентрация в училище.  Но много ученици с образователни затруднения и с разстройство на вниманието също имат и комуникационни проблеми. Те имат проблеми да се свързват с други деца, да се сприятеляват и да разбират какво се очаква от тях в социални ситуации. Децата със специфични нарушения в способността за учене трудно могат да отговорят на очакванията на другите най-вече по отношение на способността за учене и овладяване на училищни умения и поведение. По тази причина те преживяват провали много по-често отколкото други деца. Постоянно повтарящият се провал формира у детето негативизъм и мнителност по отношение на другите.

Характерно за децата със специфични образователни потребности е, че при тях не са добре развити някои когнитивни функции – памет и внимание, скорост на преработка на новата информация, езикова преработка, перцептуално-моторна преработка, изпълнителски функции като планиране и проверка. Засегнати са такива важни умения като устна употреба на езика (възприемане, разбиране, изговор) – алалия; четене (декодиране и осъзнаване), писане (диктовка, графично изразяване), математически знания – дислексия.

От особена важност е да се установят благоприятни отношения с учителите и персонала на училището, да се осигури тяхното сътрудничество, за да се открият начини детето да се адаптира и да работи съобразно разстройството си.

 Ето най-често срещаните симптоми:

 - нарушена ориентация за ляво и дясно;

 - трудности при запомнянето на неща, имащи точно определена последователност – дните на седмицата, месеците, пръстите на ръката, азбуката, таблицата за умножение и др.

- трудности при подреждане на нещата в последователност; нарушена ориентация във времето - не разбират разликата между ”преди това” и ”след това”, ”скоро” и ”отдавна”, трудно се ориентират по часовник, трудно управляват времето си;

-  трудности в следването на инструкции;

- лош контрол на движенията;

- трудности с фокусирането на вниманието, слаба концентрация;

- езикови затруднения – ограничен речник, сериозни трудности при цели свързани изказвания, трудно овладяване на граматичните правила и др.;

 - трудности с математиката – трудно четене на числа и разбиране на математическите знаци и термини, затруднения при решаване на устни задачи, огледално писане на цифри и др.;

 - нарушение на уменията за четене /дислексия/;

- нарушение на уменията за писане /дисграфия/.

        Препоръчва се превенцията да започва от 5г. с цел ефективност на терапевтичния процес. Терапевтична интервенция с начало 6г. е по – малко ефективна, камо ли в 1 и 2 клас, когато не може да се говори за превенция, а за терапия на специфични нарушения на способността за учене в начална училищна възраст. При наличие на езиков дефицит, диагностиран от логопед, е наложително ранната интервенция да започва още от 5 години, за да има достатъчно време за разгръщане на терапевтичния процес от екип- психолог и логопед, преди постъпване в 1 клас. Ако при нормално езиково развитие се наблюдават емоционални симптоми от страна на родителя и учителя, както и хиперактивност и затруднена социална адаптация, също е необходимо от 5 годишна възраст детето да бъде насочено към психолог за ранно въздействие върху емоционалните симптоми, хиперактивността и социалните интеракции.

 Именно ранното терапевтично въздействие ( от 5 годишна възраст) и работата с детето и родителите съвместно със специалистите-психолози, логопеди и учители са от ключово значение. Периодът до 5-6 годишна възраст е сензитивен за развитието на почти всички психични функции. Диагностиката преди постъпване в училище е основна предпоставка за по-ефективното обучение на детето.

Деляна Събчева – Логопед