Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” се предоставя, като държавно делегирана дейност на Община Варна, на основание Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. между Община Варна и Доставчика - Фондация „Владиславово“. Услугата е ситуирана в сграда общинска собственост, находяща се в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ №7. Водени от своя професионален опит,  екипът фокусира вниманието си върху един не по-малко важен проблем, а именно насилието между децата.

Обикновено насилието между деца става на места, в които наблюдението на възрастните е много слабо или когато наоколо няма възрастни. Но това не означава, че не присъстват други деца. Насилието е в повечето случаи публично, в присъствие на други деца – обстоятелство, което се пренебрегва. Разбирането, че насилието се извършва тайно и че е позорен акт, който трябва да остане скрит, е подвеждащо. За съжаление, насилниците по никакъв начин не се срамуват от това, което правят. Те искат да привличат вниманието, искат публика, която да впечатлят. Ситуациите на разигравано насилие в училищния двор е пример за присъствие на безучастни свидетели. В действителност насилието се разиграва пред безучастни свидетели. В около 80-90% от случаите на насилие присъстват наблюдатели, които просто гледат, но понякога дават силна подкрепа на насилника. И колкото повече свидете ли присъстват, толкова по-продължително е насилието.

Какво е значението на свидетелите на насилието?

Това, което правят или не правят свидетелите, може да е от огромно значение за засилването или отслабването  на насилието. Насилието между децата не е нещо тайно. В около 85% от случаите на насилие винаги присъстват и други деца – като свидетели. Също така свидетелите не са просто пасивни наблюдатели на разиграващото се. Много голяма заблуда е, да се приеме свидетеля като незаинтересован. Тогава съвсем естествено възниква въпроса какво правят свидетелите, когато се появи насилието?

Вече отбелязахме, че намесата на учителите не е много ефективна по простата причина, че обикновено насилието не се разиграва пред тях  и че защото  децата не са склонни да споделят с учителите. В процеса на насилието децата, които са в позицията на свидетели – ако постъпват и мислят по-начин, насочен към прекратяване на насилието могат да го ограничат  до 50%. Но децата могат да постъпят и точно обратно – да подкрепят насилието /насилниците/ или просто да пренебрегнат насилието. Всъщност децата, които подкрепят жертвана са около 10-20 %. Това поставя предизвикателства – как да се увеличи дяла на децата, които са подготвени да действат по посока на подкрепа на жертвата и прекратяване на насилието.

Какво всъщност се случва когато насилието се разиграва пред очите на свидетелите? Това, което прави впечатление е, че децата стават свидетели на различни видове насилие почти всеки ден в училище – физическо и сексуално насилие или сексуална принуда и вербален тормоз. След като децата се сблъскват ежедневно с насилието възниква следващия въпрос – какво биха направили в тази ситуация?

Обикновено се откриват четири поведения, които са с различна представеност:

• -защита на жертвата – много от децата споделят, че това което се случва с жертвата е несправедливо и са склонни да се ангажират със защита – но това поведение зависи от отношението между „предпазливост и храброст”;
• -пренебрегване;
• -разказване на учителя за случилото се – това поведение отслабва при по-големите деца, защото вярват, че трябва сами да се справят;
• -подкрепа на насилниците.

Тези четири типа поведения се срещат както при малките, така и при големите деца. Те ще бъдат разгледани в част 2 на настоящата статия.