- Д-р Павлова, по финансови показатели ДКЦ 5 традиционно е в челната тройка на общинските здравни заведения. Запазвате ли позиции и тази година. 

- Не без гордост ще се съглася с думите Ви, които са признание за работата на целия екип на лечебното заведение. Повече от 18 години успешно се справяме с предизвикателствата на системата. Незавършената и несъвършена здравна реформа ежедневно създава предпоставки за напрежение между лекари и пациенти, между лекарите от извънболнична и болнична помощ, общопрактикуващи и тези в специализираната извънболнична помощ и още редица други. Подценяването и недофинансирането на дейността на специалистите от доболничната помощ, същественно затрудняват издръжката и развитието на дружествата. “ДКЦ 5 Варна- Св. Екатерина” ЕООД, на което съм управител, не е изключение. 

Работим в условие на ограничени регулативни стандарти, при неадекватно ниски цени на прегледи и изследвания, административно определени от чиновниците в здравната каса. Въпреки условията и благодарение на всички работещи в лечебното заведение постигаме самостоятелност, сигурност, липса на задължения към контрагенти и към персонала за възнаграждения и обещетения при навършена възраст за пенсиониране. Успяваме със собствени средства да отремонтираме сградата и да подновяваме периодично медицинската апаратура. Последното ни иновативно постижение е единственият във Варна и втори след столичния Майчин дом апарат за ранна диагностика на рак на гърдата. Технологията няма аналог в световен мащаб. / Повече за новата апаратура четете ТУК /

Отворени сме към иновациите в медицината и се стремим за своевременно прилагане на тези, които имат отношение към нашата работа. Като новина в аванс ще съобщя предстоящото закупуване на телемедицински Холтер за телемониторинг на пациенти с кардиологични заболявания. Нищо от това нямаше да постигнем, ако микроклиматът в дружеството не е плод на доверие, уважение и чувство за съпричастност към мисията, която ни обединява: осигуряване на своевременна качествена специализирана медицинска помощ. 

- От години водите битка за преодоляване на изолираността на здравното заведение поради липса на адекватни транспортни връзки с останалата част на града. От това страдат и пациентите, и персоналът. Очертава ли се развръзка във Ваша полза.  

- Освен трудности обусловени от нормативната база и финансирането, има и такива, които при добро желание са решими на местно ниво. Едно от тях е транспортната изолираност на лечебното заведение. Работещите при нас колеги нямат удобен автобусен градски транспорт, което често е пречка за кандидатите за работа. От друга страна, ограничава възможностите на пациентите, предпочитащи нашите лекари. Когато наближат избори, политиците обещават да променят транспортната схема и осигурят достъп до ДКЦ-то. Сигурно пътниците по тази линия, бившата шестица, не са достатъчно и поддържането й не е икономически изгодно.Но в същото време видно е, че кварталът се застроява все повече и силно се надявам, при обединени усилия с нарастналия брой жители да постигнем този малък, но със значителен социален ефект дълго чакан успех.  

- Още ли продължава тенденцията, за която алармирате в последно време - застаряване на кадрите и нежелание на млади лекари да обвързват професионалния си път с извънболничната помощ. 

- Лечебното заведение не е изключение от общата тенденция в страната. Все по- значителен е броят на медицинските специалисти на възраст над 55 години, все по-трудно намираме желаещи да упражняват професията. Една трета от лекарите при нас са в пенсионна възраст, но продължават да работят. Още толкова са колегите, които работят на две места. Много малко са на възраст до 40 години. Подобно е положението с професионалистите по здравни грижи. На първия етаж в сградата са кабинетите на общо практикуващи лекари. При тях нещата стоят по същия начин. С притеснение очаквам уведомяването, когато някой колега поради възрастова умора се откаже от работа, защото няма млади специалисти, които да ги заместят. 

Това е национален проблем, който създава затруднение в достъпа до медицинска помощ, в организацията на работния график, дисбаланси на ниво регион, лечебно заведение, специалности. Работата на две и повече работни места е предпоставка за поява на синдрома на изпепеляване – Бърнаут, невъзможност за пълноценно възстановяване от стреса и допускане на грешки в работата. Макар университетски град, какъвто е Варна, все повече се наблюдава тенденция към застаряване на работещите в извън болничната помощ и желание за смяна на професията или миграция. Предизвикателството няма да се реши изведнъж за един ден, но няма да се реши и ако управляващите на национално и регионално ниво не намерят правилната формула за постигане на по-високи доходи, ясни правила за кариерно и професионално израстване, по-добри условия на труд и не на последно място, достойно уважително отношение на обществото и институциите към всички, посветили се на медицинската професия. 

- В навечерието сме на празника на патрона на ДКЦ 5. За миг забравете проблемите и кажете две думи, заредени с оптимизъм. 

- ДКЦ 5 Варна носи името на великомъченица Света Екатерина от 2005 година. Във всичките години светицата закриля работещите в лечебното заведение и ни предпазва от допускане на медицински неблагополучия. В заключение, искам да пожелая на целия екип здраве, професионална удовлетвореност и морална сила да продължим дейността си в полза за здравето на хората.