Кучето е станало най-добрият приятел на човека, защото се е научило с времето по-добре да усвоява скорбялата (нишестето), отколкото вълка, неговия месояден прародител.

Tова установи сравнително проучване на генома на двете животни, цитирано от Франс прес.

Още е загадка как и защо нашите далечни предци са опитомили кучето, но явно то е било едно от първите животни, които са заживели заедно с човека.

Беше открит фосил на кучеподобно датирано отпреди 33 хиляди години, а останки от "по-съвременни" кучета бяха намерени в човешки погребения в Израел и датиращи отпреди 11-12 хиляди години.

Генетиката потвърждава, че опитомяването на кучето е започнало преди поне 10 хиляди години в Югоизточна Азия и в Близкия Изток.

Но генетичните промени, свидетелстващи за трансформацията на вълците в кучета, остават все още доста неясни.

Ерик Акселсон, биолог в шведския университет в Упсала, и неговият екип сравнили генома на 12 вълци от различни части на света с този на 60 кучета, произлезли от 14 различни породи.

Учените идентифицирали 36 участъка от генома,

които вероятно са били променени вследствие на процеса на опитомяването и еволюционното приспособяване на кучето.

Повече от половината от тези сектори са свързани с мозъчните функции и с развитието на
нервната система.

Те биха могли да обяснят очевидната разлика в поведението на вълка от домашните му събратя.

Но екипът открил и 3 специфични гена при кучетата, които играят съществена роля при усвояването на скорбялата, полизахарид с растителен произход.

Именно това качество е спомогнало за опитомяването на първите кучета, докато вълците стриктно са се придържали към месояден хранителен режим.

Развитието на първите форми на земеделие е послужило като катализатор за опитомяването на вида, заключават шведските учени. /vesti.bg