Начало на деня с купа зърнени храни сутрин датира отпреди 100 000 години, според канадски учени в изследване, което ще бъде публикувано в петък. "Употребата на диворастящи зърнени храни при праисторическите ловци и берачи се оказва далеч по-стара отколкото се смяташе досега", заявява авторът на изследването Хулио Меркадер. В действителност научни доказателства до този момент даваха основания да се предполага, че тази употреба е с едва 12 000-годишна давност, от времето на заключителните етапи на Ледниковата епоха.

Според Меркадер новото изследване е довело до откриването на най-стария пример за редовна консумация от човека на зърнени храни и коренови влакна в дълбока варовикова пещера край езерото Ниаса в Мозамбик. Археолозите от Университета в Калгари са открили десетки каменни сечива, кости на животни и остаанки от растения датиращи отпреди повече от 100 000 години.

Хиляди зърна нишесте от открити мелници и стъргала за растения показват, че дивото сорго – прародител на основната зърнена култура, консумирана в наши дни в граничещите със Сахара райони за брашно, хляб, каша и алкохолни напитки – е било внасяно в пещерата и системно обработвано, се казва в изследването.

Това откритие "разширява времевата рамка за употребата на зърна на житни растения от човешкия вид и е доказателство за разширена и изтънчена хранителна култура много по-рано отколкото се смяташе досега", посочват изследователите в проучването, което излиза в броя от 18 декември на научното списание "Сайънс". /АФП - БГНЕС