Метеорологичните данни, регистрирани в течение на повече от три десетилетия, показват, че замърсяването на въздуха е повлияло не само на климатичните промени на Земята, но е и "скрило" синьото небе. Броят на слънчевите и ясни дни от началото на 70-те години на ХХ век непрестанно намалява по цял свят, заради повишената концентрация на твърди частици или аерозоли във въздуха, установиха учени от Университета на Мериленд, предаде ИТАР-ТАСС. Аерозолите, включително сажди, прах и въглероден диоксид се образуват от изгарянията на изкопаеми горива, тропическите дъждовни гори и промишлените процеси.

Твърдите частици са заплаха за здравето на човека и за околната среда. Те съдействат затова човечеството с всеки изминал ден да се доближава до "полумрачната зона", когато недостигът на слънчеви лъчи ще се усеща не само в студените сезони, но и през лятото. За пръв път експертите са могли да създадат глобална дългосрочна прогноза за промяната на климатичните условия на основата на вече съществуващата информация за съдържанието на аерозолите в световните океански води.

Въглеродният диоксид и останалите парникови газове са прозрачни и не влияят на видимостта на небето. Въпреки това, последиците от парниковите газове върху климата на планетата са ясно установени. Учените не можеха напълно да си обяснят само ролата на аерозолите. Сега еколозите предполагат, че колкото е по-голямо съдържанието на аерозолите във въздуха, толкова по-тъмно става нашето небе и толкова по-бързо ще намалява броя на слънчевите дни, защото тези вещества блокират проникването на слънчевата светлина на земната повърхност.

Стабилният ръст на аерозолите е регистриран от 1973 г. насам във всички индустриално развити страни по света. /БГНЕС