Тази нощ планетата Венера застана между Слънцето и Земята. Явлението продължи шест часа и 40 минути. Това е едно от най-редките астрономически явления, което няма да може да се види отново до 2117 година.

Преминаванията на Венера стават по двойки с интервал от осем години помежду им и над сто години между циклите. По време на транзита планетата изглежда като малко тъмно кръгло петно на фона на Слънцето, наподобяващо буболечка в чиния.

Сегашното преминаване отбелязва края на "чифта" 2004-2012 година.

Професионалисти и любители на седем континента, в това число и Антарктида, можеха да видят явлението изцяло или частично. Преминаването на Венера между Слънцето и Земята трябва да се наблюдава единствено с телескопи, оборудвани със слънчеви филтри, за да се защитят очите.

Дори астронавтите на Международната космическа станция се подготвиха за събитието. "Знаех, че преминаването на Венера ще съвпадне с пребиваването ми на МКС и съм донесъл слънчев филтър", казва астронавтът Дон Петит.

Венера има задушаваща атмосфера, която е 100 пъти по-плътна от земната и е съставена предимно от въглероден диоксид - парников газ, загряващ повърхността на планетата до 482 градуса по Целзий. Климатът на Венера е "брутален" - надвиснали облаци от сярна киселина свистят около планетата със скорост от 354 километра в час и редовно заливат повърхността й с киселинни дъждове.

Учените се интересуват да научат повече за климата на Венера с надеждата да разберат промените в земната атмосфера.

При предишни преминавания на Венера изследователите са успели да определят размера на Слънчевата система и разстоянията между Слънцето и планетите.

Това преминаване на Венера е едва осмото, откакто е изобретен телескопът, и е последното до 10-11 декември 2117 година. То е и първото, откакто край планетата има космически апарат. Наблюденията на сондата "Венера експрес" ще бъдат сравнени с тези на няколко космически и наземни телескопа. /БТА