Във Варна представиха том VI на Acta Musei Varnaensis
“Варненският халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа” е темата на кръгла маса, провела се във варненския Археологически музей преди четири години, а сега избрана и за заглавие на поредния, шести по ред сборник от серията Acta Musei Varniensis. Изданието бе представено в зала “Одесос” на музея от неговия директор д-р Валери Йотов и археолога Александър Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус