Най-нови изследвания показват, че в древен Помпей имало близо 200 ресторанти и барове, което означава по един на 60 жители на Помпей. Обикновено заведенията били построени край пътя за да може всеки от обикновените гражданин на града до пътуващия търговец да се спре, да поръча храна и даже да вземе със себе си.

В ресторантите по онова време основно се хранели бедните, защото в домовете в които са живеели не разполагали с помещения предвидени за готвене. За разлика от днешните богаташи, древните много рядко се хранели навън, защото основно обядвали в своите разкошни домове. Даже и в най-богатите къщи кухните били много оскъдни. Обикновено са разполагали с малко огнище, на което е било възможно да се сложат само няколко съдове за готвене.

Въпреки това не трябва да се взима прибързано заключение. Когато е ставало въпрос за големи забавления и вечери на които били канени важни личности, готвачите на богаташите лесно се справяли. По всяка вероятност храната в летните кухни се носела от ресторантите, а месото се пекло на подвижни шишове. Според историците съвсем обичайно е било на трапезите да има месо от бялка или гризачи, като на пример мишки. В някой от богатите домове археолозите открили и клетки, където са пазели белки.

Никога обаче няма да се разбере дали богаташите са хрускали гризачите, но поне със сигурност се знае какво са консумирали. На трапезите е имало хляб, маслини, различни видове риба, яйца, сирене, плодове... особено на почит е било помпейското зеле. /БГНЕС