Глобалното затопляне и повишеното равнище на морето увеличават шансовете за потопяване на крайбрежието в околностите на Ню Йорк и Ню Джърси – големите наводнения тук стават вече на всеки 25 години, а не на 500 години, както по-рано. Учените, установили това, са публикували резултатите от изследването си в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Бенджамин Хортън от Рутгерския университет в Ню Браунсуик и неговите колеги дошли до този извод при изучаване на как се е променяло равнището на морето през последните две хилядолетия в околностите на Ню Йорк и Ню Джърси, след което сравнили показанията с колебанията в степента на ураганната активност в Атлантика през последните 1000 години.

Те установили зависимостта след разкопки в южната част на Ню Джърси, където са открити утайки от морски едноклетъчни водорасли, попаднали на брега заедно с приливите и отливите. Те създали компютърен модел на климата в Ню Джърси, който им помогнал да оценят честотата на атлантическите урагани.

Оказало се, че в доиндустриалната епоха мощните бури, способни да потопят крайбрежните райони със слой вода с дебелина 2-2,5 м са се редували през 500 г. През последните 50 г. ситуацията се е променила – потопите стават средно на 25 г.

Главната причина за промяната е стремителното покачване на морското равнище с 1,5 м поради глобалното затопляне.

Освен това се очаква още в близките години да се увеличи броят на силните и кратки, както и на слабите продължителни урагани, което още повече ще увеличи вероятността от заливане на крайбрежните части на Ню Йорк и Ню Джърси. Това означава, че съответните власти трябва да вземат своевременни мерки срещу бедствието.

Превод и редакция: БЛИЦ