Поредно уникално откритие на български учен дава нова надежда на милиони хора в света, страдащи от наследствена периферна невропатия. Под ръководството на доцент Албена Йорданова от Медицинския университет в София, учени от Университета в белгийския град Антверпен успяха да присадят човешки ген, отговорен за болестта, в организма на дрозофил, по известен като „винарка".

Малката муха-модел сега има същите симтпоми на хората, страдащи от периферна невропатия. Това прави възможни неограничен брой тестове за намиране на лекарства срещу болестта. От година и половина доцент Йорданова работи тук, във Фламандския институт по биотехнологии. Отговорният за невропатията ген и произвежданият от него базов белтък, открити преди 2 години пак от екип с нейно участие, сега са привнесени в муха-винарка.

„Такъв модел не съществува до момента. Ние се опитахме да го направим и за щастие успешен, казва доцент Албена Йорданова. Винарките се съхраняват в лаборатория в друг град - Льовен. Милиони малки същества, които веднъж получили гена, предизвикващ невропатия, показват човешки симптоми. Ерик Сторкебаум - кандидат на науките казва, че „ако помогне на мухата да падне, тя пада и остава на масата. Ходи, но не лети, защото е болна." Ако влеете белтъка в здраво око, отговорен за дегенерация на нервите, окото също дегенерира и то все повече и повече.

Откритието дава надежда на милиони. Един на всеки 2500 жители на планетата се ражда с наследствена периферна невропатия, т.е. нарушена комуникация между гръбначния мозък и мускулите на крайниците. Резултатът е дегенерация на органи, загуба на равновесие, епилепсия. В България от това страдат членове на над 300 семейства от множество поколения.

Доцент Албена Йорданова казва, че "от тук нататък с тези моделни системи, с тези болни мухи, ние можем от една страна да търсим каква е функцията на този променен белтък и по-важното според мен, да търсим лечение на заболяването. Мога да кажа, че сега сме много по-близо до намирането на лечение, отколкото преди 2 години." Доц. Йорданова поддържа постоянна връзка със своите български пациенти. А България засега запазва този млад учен, тъй като Медицинският университет в София още я брои сред своите кадри, въпреки работата в Белгия. Защото каузата си заслужава. /БГНЕС