За пръв път в света учени от Австралия съобщиха, че са успели да извлекат ДНК от фосили-черупки на изчезнали птици, сред които на характерни гиганти като моа от Нова Зеландия и слонска птица от Мадагаскар.

Постижението на изследователите бележи съществена крачка към описание на генома на птици, унищожени от човешката алчност, макар че учените предупреждават, че това не означава, че изчезналите пернати би трябвало – или дори биха могли – да бъдат върнати на бял свят в стила на Джурасик парк. Екипът, ръководен от Майкъл Бънс от Университета “Мърдок“ в Пърт, западната част на Австралия, заявява, че са изолирали ДНК от изсъхнали вътрешни мембрани във фосили черупки, открити на 13 места в Австралия, Мадагаскар и Нова Зеландия.

Древният генетичен материал е бил извлечен от черупки на моа (Dinornis), нелетящ братовчед на щрауса, достигащ до 4 м височина и обект на лов до пълното му изчезване от новозеландските маори в края на 18-ти век. ДНК също така е била извлечена от слонска птица (Aepyornis), подобна на моа и щраус вид голяма нелетяща птица, според изследването, публикувано в “Proceedings of the Royal Society B“. Достигащи на височина до 3 м, тези птици изчезнали вследствие на европейската колонизация на Мадагаскар към 1 700.

Други успехи на екипа са извлечени ДНК от черупки на австралийски бухал и новозеландска патица, които не са датирани. Най-стария образец от яйце бил от щраус ему (Dromaius novaehollandiae) на приблизително 19 000 години.

Учените все пак не успели да получат ДНК от много по-стар вид в Австралия, чиято възраст се оценява на около 50 000 години, на изчезнала птица, наречена Genyornis. /АФП - БГНЕС