Кои са трите най-важни открития на археологическото лято във Варна, попитахме археолога Васил Тенекеджиев от местния музей. Констатацията, че раннохристиянската църква на Джанавара е част от голям манастир – посочи той; – разкриването на огромна зидана пещ за вар в средновековния манастир на Караач теке; както и сребърното съкровище от крепостта Кастрици, съдържащо 166 сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.

Сребърните грошове са открити в глинен съд и са с общо тегло около 240 грама, което се равнява на една венецианска сребърна марка, която през 14. век се е използвала при големи търговски сделки, коментира археологът Игор Лазаренко. По думите му това е едно средностатистическо съкровище, каквито са откривани и на други места – в Каварна и Червен например. Според Лазаренко и негови колеги историци крепостта на морския бряг най-вероятно е била разрушена вследствие на влашки нападения.

Зиданата с камъни варджийница в манастира над район „Младост“ пък е най-голямата, която е откривана по нашите земи до момента. Все още е спорно дали средновековната обител е от времето на княз Борис Михаил или цар Симеон, но учените са единни в това, че е от края на 9-ото столетие. Нека припомним и че ръководителят на разкопките проф. Казимир Попконстантинов обяви скрипторият в „манастира под черните брястове“ за най-големият по това време в империята.

Колкото до раннохристиянската църква край квартал Аспарухово, вече е сигурно, че най-късно във втората половина на VI век в непосредствена близост до нея е възникнал манастир. Според находките краят му е настъпил най-вероятно през 586 г. при поредното голямо нахлуване на авари и славяни на Балканския полуостров. Това лято археолозите разкриха и винарната на манастира, като важно доказателство за произвеждането на вино там, освен питосите и фрагментите от амфори, е и античната каменна преса за мачкане на грозде.