Поне една трета от леда в Хималаите и Хиндукуш ще се разтопи този век от повишаването на температурата, което ще разстрои реките, а те са жизненоважни за земеделската реколта от Китай до Индия, предаде Ройтерс.

Огромните ледници в хималайския район Хиндукуш, където са и най-високите планински върхове Еверест и К2, го превръщат в "третия полюс на света" след Антарктида и Арктика.

"Това ще е нечувана климатична криза," каза ръководителят на научния екип Филипъс Уестър от Международния център за интегрирано планинско развитие (МЦИПР).

"Глобалното затопляне е на път да превърне покритите с лед планински върхове на Хиндукуш - верига, простираща се в осем страни, в оголени скалисти чукари за по-малко от столетие," каза Уестър.

В изготвянето на доклада са участвали 210 автори. Те твърдят, че повече от една трета от леда в района ще се стопи до 2100 г., дори отделните държави да приложат мерките за ограничаване на глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015 г., предава БТА.

Ако правителствата не вземат мерки за ограничаване на парниковите газове, две трети от хималайския лед ще изчезнат през нашия век.

"За мен това е най-обезпокоителното," каза Уестър преди представянето на доклада в Катманду.

От седемдесетте години на ХХ век ледниците на повечето места в района са изтънели и намалели по площ. Ако целият лед в Хиндукуш се разтопи, нивото на океана ще се повиши с 1,5 м , каза Еклабия Шарма - заместник-директор на МЦИПР.

Планинската верига Хиндукуш се простира на 3500 км в Афганистан, Пакистан, Индия, Непал, Китай, Бутан, Мианма и Бангладеш.

В доклада се казва, че разтопяването на ледниците в Хиндукуш ще засегне реки като Яндзъ, Меконг, Инд и Ганг, а земеделието по бреговете на тези реки през сухия сезон зависи от топенето на леда. Около 250 милиона души обитават планините от веригата Хиндукуш, а по долините на реките живеят още 1,65 милиарда души.

Изменението в дебита на тези реки ще засегне и производството на електроенергия от водните електроцентрали, ще предизвика повече ерозия и свлачища.

Често се счита, че глобалното затопляне и покачването на нивото на океана застрашават най-много населението на малките островни държави.

"Не само хората по островите са заплашени," каза Дашо Ринзин Дорджи - член на управителния съвет на МЦИПР. Той добави, че населението в планинските райони също е изключително уязвимо като обитаващо "климатични горещи точки".