Националната астрономическа обсерватория в Рожен има за издръжка 0 лева и 0 стотинки, заяви директорът на Института по астрономия с НАО – Рожен при БАН Таню Бонев в интервю за БГНЕС. Ние тук в института по - може да се оправим, защото разходите ни за издръжка са скромни, каза астрономът. Той самият обитава кабинет с размери два на два метра, който най-много може да бъде килер за уредите на хигиенистката, но директорът не се оплаква от това. Болката му е за Националната обсерватория в Рожен, която може и да не доживее своята тридесетгодишнина.

На Рожен разходите са по-сериозни, както за всекидневна издръжка, за електроенергия, горива, за ремонти, които се налага да правим, а да не говорим за обновяваме на нашите телескопи и апаратурата към тях, каза Бонев. Не ми се иска да си представя, но положението, до което сме притиснати в ъгъла води до ликвидация на Обсерваторията, каза директорът й. БАН има нужда от реформа и той я прави от повече от една година, но международните оценители отбелязаха, че в академията се работи на високо ниво и за да се развива, трябва по-добро финансиране.

Странното е, че човекът от правителството, чийто ресор е науката, дърпа нещата в обратна посока към намаляване на бюджета на БАН и за още по-голямо съжаление, не само за тази година, каза Таню Бонев. Той цитира стенограма от Министерския съвет, където премиерът е заявил, че ние трябва да постигнем повече от 1% от БВП инвестиции в науката.

“Докато нашият “министър“ казва - ние можем да достигнем най-много 0,6%. За мен този факт просто е невероятен, когато четях тези редове от стенограмата на МС – министърът, който отговаря за науката в България да я обрича в следващите 10 години да продължи да бъде в опашката на науката в Европа и то с още по-голяма дистанция, отколкото днес. Ние и днес сме на опашката, но с тези планове в следващите 10 години ще се откъснем толкова назад, че вече може да се говори, че науката е ликвидирана“, заяви Бонев. Той съобщи, че астрономите са на първо място в страната ни по публикационна активност по данни на борда на американската научна фондация (NSF). Това е доклад, който се прави на всеки две години – анализът е направен за 196 държави в целия свят.

Нашата астрономия е на 37 място в тази класация, отбеляза той. В България се работи по международни проекти и има млади хора, които идват, въпреки че в момента месечната заплата на един млад учен, който преди дни регистрира кафяво джудже от спектрален клас Т3, което е все едно да снимаш черна котка в тъмна стая, е 341,55 лева, отбеляза астрономът. Един признак за нашето откъсване от Международния астрономически свят е, че в момента ние нямаме 4000 швейцарски франка, за да си платим годишната вноска в Международния астрономически съюз – най-старата международна научна организация, където България членува от доста години, каза Таню Бонев.

“Когато говорим за Космоса, повечето хора си представят голям хаос, а на Земята - голям ред. На мен ми се струва, че нещата стоят точно обратното – в Космоса цари хармония, а на Земята, за съжаление, особено от локален мащаб тук в нашата страна днес, положението стана доста хаотично. Всички днес се оправдават с кризата, но ми се струва, че няма по-добра антикризисна мярка от едно по-добро финансиране на науката, която е единствената сила, която би могла да измъкне икономиката на нашата страна напред.

Но затова се иска малко повече визия, не наши държавни ръководители, да не говоря директно с имена, да разсъждават, както преди 30 години. На една бригада работих с един човек, който непрекъснато ми обясняваше: За какво ви е тази астрономия – ще станат ли кебапчета по-евтини от това. За съжаление днес министри с такова мислене се опитват да управляват науката, финансите и икономиката на България“, заяви директорът на Института по астрономия с НАО Таню Бонев. /БГНЕС