Ние участваме в много международни програми, а една от програмите е посветена на наблюдаването на обекти, които пресичат орбитата на Земята и наред с много колеги от целия свят подаваме своите данни, с което спомагаме за уточняване на техните орбити, заяви в интервю за БГНЕС директорът на Института по астрономия с НАО – Рожен при БАН Таню Бонев.

Всяко едно наблюдение на такива обекти само за себе си е нищо, но като част от съвкупността наблюдения от целия свят то спомага за уточняване на орбитите на тези обекти и съответно за предсказания – кога те ще минат най-близо до Земята, и дали пък някои от тях няма да ударят планетата ни някой ден, каза Бонев. Според него има такива очаквания – има открит от българските астрономи Виолета Иванова и Владимир Шкодров астероид от това семейство, пресичащо орбитите на Земята – това е астероидът Митра. Най-много обаче нашумя тази тематика в края на 2004, когато бе открит астероида Apophis (Апофис).

При първоначалното му откриване изчислената вероятност, но при по-малък брой наблюдения, да удари Земята е била доста голяма. След това благодарение точно на натрупването на такива наблюдения на неговото положение на различни разстояния в различни моменти, вероятността е била намалена силно и в момента няма опасност той да удари Земята, каза астрономът. Много силно зависи тази вероятност, обаче според него, от това как през 2029 година ще се разминем с този астероид. Тогава той ще мине много близо до Земята и орбитата му може да се промени така, че през 2036 вероятността за удар със Земята да стане много голяма. Диаметърът му е 300 метра и това може да предизвика глобална катастрофа, заяви Бонев.

За сравнение астероидът, който е направил кратер около 1 километър в Аризона, е бил с диаметър около 10 метра.
Вярвам, че има живот в Космоса, каза Таню Бонев. Той е толкова необятен, има толкова много светове в него и вероятността да се зароди живот е различна от нула, смята астрономът. И дали този живот ще бъде подобен на живота върху Земята или ще бъде много по-различен, това е отделен въпрос, но аз съм сигурен особено след откритията, които бяха направени през последните почти две десетилетия, че има живот и другаде, твърди Бонев.

“Само преди 15-16 години ние подозирахме, че около други слънца също има планети, но първата екзопланета, както ние казваме, планета извън Слънчевата система, беше открита преди 15 години и оттогава непрекъснато се откриват нови и нови системи от планети – отделни планети или системи от планети около други звезди. Повечето от тях са доста по-големи от Земята, доста различни, но вече се откриват доста често и планети подобни на нашата Земя. Други открития през последните десетилетия показват, че в Космоса има много органични молекули. Те са разпространени навсякъде и нищо чудно на някоя от планетите, може би не на тези открити до момента, ние след време да намерим и индикации за съществуването на живот“, каза още астрономът.

“До момента има открити няколко планети в така наречената обитаема зона – това е зоната, в която може да съществува вода, без тя да се изпарява или да е непрекъснато замръзнала и най-вероятните места, където би могъл да се зароди живот са именно тези планетни системи. Ако говорим за Слънчевата система такива планети са Земята, Венера и Марс. За Марс се говори, че има вода, но тя е под повърхността на Марс, но всичко това може да се установи само на място“, смята директорът на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – Рожен при БАН Таню Бонев. /БГНЕС