БАН представи книга с историята на академията и поиска по-сериозна ангажираност от страна на държавата за поддържането и развитието на научната институция. Това направиха група академици от БАН, предаде репортер на БГНЕС.
След 1989 г. има абсолютизиране на университетите, посочи акад. Стефан Воденичаров, който оглавява БАН. Според него е нормално да има конкуренция между университетите и академията на науките, но не трябва да се спират парите за наука към БАН.
В рамките на конференция, посветена на БАН бяха представени и много от научните постижения за държавата ни, които са станали благодарение на академията. Такива са развитието на нанотехнологиите, водородните технологии, наномедицината и много други.
БАН прави и пробиви в нови направления, посочи проф. Александър Петров от БАН. Проблемът обаче е изтичането на мозъци. Според акад. Васил Сгурев науката у нас може да се поддържа на световно ниво и може да помага за развитието на страната ни, ако се създаде съвет за иновации, изградят се рискови венчър фондове, и се поддържа добро ниво на корпоративна наука, което означава и окрупняване на капиталите за по-мащабни изследвания. В този ред на мисли, според него е необходимо да се удвои процентът за наука от БВП. Необходимо е също и да се създават повече тех паркове и др.
Акад. Стефан Воденичаров посочи също, че в момента се прави ново мащабно проучване за траките и това какво е станало с тях след създаването на българската държава през 681 година. С това проучване се занимава акад. Антон Дончев в последната си книга. Направено е дарение от 400 хил. лв., за да започне това изследване, в което ще се включат експерти от целия свят.
Акад. Воденичаров посочи и че е започнала програма за подпомагане на младите учени. 200 проекта на млади учени ще бъдат финансирани с 2 млн. лв. от БАН.
Академиците прочетоха и зов на БАН за национално единение в името на страната. В него те настояват да се вземат мерки, за да се предотврати демографската криза, да се помисли как да се съхрани етническият ни състав след заливането с мигранти от Близкия изток, да се помисли и за икономическото възстановяване на страната като се обърне внимание на българското село и се възстанови индустрията. Те настояват и за укрепване на армията ни, развитие на здравеопазването. Обръщат внимание и на съхраняването на духовните ценности чрез културен възход. /БГНЕС