Така изглежда слънчевата светлина, когато бъде разложена на съставляващите я компоненти. Не опитвайте обаче да получите такъв детайлен спектър с помощта на обикновена призма. Спектрограмата е направена с помощта на супер модерен спектрометър, който е част от най-големия слънчев телескоп, намиращ се в обсерваторията Kitt Peak в Аризона. Уредът първо разделя постъпващата светлина на два лъча, които се насочват към две отделни огледала. Отразената от огледалата светлина се връща към детектор, където лъчите се рекомбинират отново. С помощта на сложен математически инструментариум се получава и картината с висока резолюция, покриваща целия видим спектър на слънчевата светлина.

А какво представляват тъмните зони? Това са така наречените Фраунхоферови линии, носещи името на немския физик Йозеф фон Фраунхофер, който пръв ги изучава детайлно през 1814 година. Линиите са предизвикани от поглъщането на определени дължини на вълните на светлината – липсващите дължини в спектъра се получават като тъмни линии. Този “бар код” ни казва какви химични елементи съществуват на Слънцето. Например, широката тъмна ивица в червената част на спектъра е свидетелство за наличието на водород. Двете открояващи се петна в жълтата част пък ни показват наличието на натрий.

Освен, че ни дават сведения за химичния състав на звездите, подобни спектрограми могат да послужат на астрономите и в търсенето на атмосфера около планети, обикалящи около други звезди. Учените първо правят спектрограма на звездата, когато планетата се намира зад нея (спрямо нас). След това повтарят спектъра, когато планетата стане видима от наша гледна точка. Когато се извади първият от вторият спектър се получава спектъра на самата планета. Ако бъдат открити подобни на Земята планети, астрономите могат чрез спектралните им картини да разберат дали в атмосферата им са налични водни пари, кислород или метан, които пък са косвени свидетелства за възможността за наличие на живот.