Противно на това, което се смяташе досега, раждането на нашето Слънце, не е изисквало изключителни условия и много други звезди са се сформирали по същото време. Това показва изследване, публикувано в сп. "Астрономия и астрофизика".

Матю Гунел от Националния музей по естествена история и Жорж Мейне от Обсерваторията в Женева успели да установят "родословието" на нашето Слънце, хвърляйки светлина върху присъствието на радиоактивен елемент, алуминий 26, в самото начало на Слънчевата система преди 4,5 милиарда година, съобщи музеят в комюнике.

Дълго време наличието на този радиоактивен изотоп на алуминия в младата Слънчева система се обясняваше с присъствието на супернова, която избухнала близо до сформиращото се Слънце. Рядкостта на това явление говореше за "изключителни условия", които тогава довели до създаването на Слънчевата система.

Основавайки се на астрономически наблюдения на млади звезди и на изчисления, учените установили, че алуминий 26 дошъл от вятъра на масивна звезда, родена няколко милиона години преди нашето Слънце. Според тях тази звезда не само синтезирала алуминий 26, който се среща в метеоритите, но също така е в основата на създаването на Слънцето.

Така Слънцето се родило с няколкостотин "братя и сестри близнаци" с идентичен химичен състав, които се разпръснали в Галактиката. Авторите на изследването показват, че "звездата-майка" на нашето Слънце, която предлагат да се нарича Коатликуе (майката на Слънцето в митологията на ацтеките), била около 30 пъти по-масивна от Слънцето. Родена едновременно с около 2000 други звезди, тя била най-масивната от своето поколение. Тя загинала след гигантска експлозия на супернова.

Според установения от учените механизъм за сформиране на звезди, Слънцето се превръща в "банална звезда", посочва музеят. /АФП - БГНЕС