Едва ли облеченият в кожи праисторически човек, който грижливо си е правил нож, за да дере мечки, вълци и саблезъби котараци, е допускал, че 4 000 години по-късно около ножа му ще се съберат децата от VІІІд клас на Хуманитарната гимназия във Варна и ще слушат на френски език историята на неговия нож.

Не би могъл да знае пещерният човек, че децата са от паралелка с профил история, а слушат на френски език, защото са паралелка с изучаване на френски език. Още по-малко може да е чувал за Алианс Франсез-Варна, но именно тази франкофонска организация събра онзи ден целия VІІІд клас в залите на Археологическия музей, където археологът Васил Тенекеджиев започна съвместно с Алианс Франсез-Варна реализацията на проект за работа с учащи се в рамките на Празниците на френския език и култура.

Поканен беше и г-н Давид Бинан – директор на Френския Културно-информационен център във Варна, който заедно с учениците извървя пътя през залите и изслуша с не по-малък интерес беседите на г-н Тенекеджиев. Самата учебна акция започна още във фоайето на музея, където учениците чуха с напрегнато внимание речта на френски език на г-жа Щъркова – директор на Алианс Франсез-Варна и също на френски изреченото, но по-артистично въведение на г-н Тенекеджиев, който е учил в гр. Лион, Франция, където е и членувал в местната асоциация на Алианс-Франсез.

Програмата, по която г-н Тенекеджиев поведе след себе си любознателните ученици и тяхната учителка г-жа Факлиева, беше разделена на няколко части – преди всичко връщане назад във времето с 5-6 хилядолетия, внимателно оглеждане на епохата и разглеждане на хората, които са живели тогава или по-скоро на техните кости, оглеждане на техните сечива, жилища, украшения, начини на рязане, палене на огън и градеж на къщи и накрая малък конкурс с награди.

Отстрани погледнато – трудно начинание, но пък още в самото начало пред витрината с най-старото злато на света младият археолог подхвана не точно беседа, а диалог с франкофоните от VІІІд клас. Вярно е, че им трябваше малко време, за да отговорят на двата въпроса: „Знаете ли какво е това?” и „А знаете ли как е на френски?”, но колективното търсене на думата ги развесели и подготви за следващата зала, където разгледаха витрините със сензационните хилядолетни кремъчни ножове.

Тук от респект към историята, пък и към направеното от управата на Археологическия музей във Варна ще отделим минутка за размисъл, за да се запитаме се запитаме колко ли хора във Варна знаят за сензационните кремъчни пластини подредени в една от залите на Археологическия музей? Много малко. А пластините всъщност са дълги и елегантни, почти изящно изпипани ножове от кремък, правени са преди 4 000 години и са открити на няколко места в Европа и Русия.

Освен със своята почтена възраст, тези пластини-ножове смайват с пълната неизвестност като как точно са били изработени. Повечето от ножовете имат дължина около 40 см и според следите по отрудените им остриета се разбира, че са били използвани като инструменти, с които е рязано и обработвано какво ли не. Работата е там, че за да се направи нож с тези параметри, той трябва да бъде изрязан от цял кремъчен камък, който пък е толкова крехък, че изобщо не позволява да бъде нарязван или начупван на друго освен на къси и безформени люспи, към които допълнително да бъдат нагаждани някакви дръжки.

А експонираните ножове са дълги, с допълнителен скос по остриетата и очевидно са били обработвани с веща лекота, но как точно, това никой не знае, дори известен френски специалист по обработка на различни материали с лазер заявил категорично, че такива ножове не биха могли да бъдат изрязани или обработвани даже и с лазер.

Малко след това, когато застанаха пред сръчно изработената от глина и дървени пръти праисторическа къща, им се случи да научат думата „прахан” и на френски и на български, а някои от тях и да направят безброй напрегнати движения, докато праханта разнесе мирис на подпалени гъби и мистична праистория.

Пак там, близо до глинения дом и дървените тояги, г-н Тенекеджиев, който прочее не само излъчваше добро настроение, но и видимо се забавляваше с това да притичва между хилядолетията следван от целия VІІІд, обяви конкурс и зададе въпроси като например „Кое е най-старото злато на света? и „Какви са техниките за направа на кремъчни пластини?” Отговорите на френски език, конструирани с лека помощ от страна на г-н Тенекеджиев и г-жа Факлиева, донесоха сериозни награди на учениците, които си тръгнаха с книги за историята на Франция, великолепен комикс на френски език за живота преди 5 000 години и куп други подаръчета, осигурени от управата на музея и от Алианс Франсез-Варна.
Николай Савов