Учените закрепили за създаденият по-рано молекулярен модел на наноавтомобила мотор – витло от молекула р-карборан. Това превръща моделът в най-малката в света нанокола, която може да се движи точно като нормалните. До преди това никой не е успявал да създаде нещо по-сложно в наносвета от сензор.



Рамата на “автомобила” представлява голяма молекула – наносистема, съставена от около триста атома. Тя прилича на автомобил само по наличието на четири “колела” и начина на придвижване. В ролята на “колела” в наносистемата служат фулерени - (молекули С₆₀), свързани с химически връзки към “рамата”. Ширината на самата рама на наноавтомобила е 4 нанометра – малко повече, отколкото е дебелината на ДНК. Освен рамата “автомобилът” има аналогии на оси, към които са закачени химическите връзки с колелата – фулерени.

И по-рано учените са създавали структури с наномащаб, напомнящи по външен вид автомобил. Едва сега обаче молекулярната конструкция се движи – не се плъзга, а се движи по повърхността, точно както се движат колите.

Учените изнамерили оригинален начин да накарат автомобила да се движи – нагрели го до 200°С, което предизвикало въртене на фулерените около химическите връзки, съединяващи ги с “рамата”. От това завъртане цялата система се премества по плоска златна повърхност. Този метод обаче не позволява управление на системата, каквото е необходимо за организиране на молекулярни конвейери и транспортни линии, които в бъдеще ще се ползват в нанофабриките.



За да се постави на всеки “автомобил” собствен “двигател”, захранван от светлинна енергия, се наложило да се заменят колелата-фулерени с молекули на карборана, съдържащи въглерод, водород и бор. Тази алтернативна конструкция позволява “закачане на двигател”. Той представлява кръстообразно витло, поставено в центъра на рамата. При въртенето на витлото се получава отблъскваща сила от златната подложка.

Всичко заприличва малко на принципа на задвижване на древните колесни параходи. Въпреки архаичността на задвижването обаче, принципът е много ефективен в наномащабите.

Засега “винтовият” двигател няма възможност за реверсиране и автомобилът се движи само напред.

Детайлно описание на “наноавтомобила” е поместено в списанието Organic Letters от 13 април. Ръководител на екипа, разработил машината е провесор Джеймс Тур. Молекулярната конструкция на ротора е разработка на доктор Бен Феринга.

Наноавтомобилът, както вече споменахме, е с размер 3-4 нанометра. Върху повърхността от срязан напречно човешки косъм биха могли да се “сместят” 20 000 такива “автомобила”.