Екип на Националния исторически музей /НИМ/, под ръководството на д-р Иван Христов, определи по времето на кой тракийски цар е издигнат най-големият подмогилен храм на Балканите, съобщават от пресцентъра на музея.

През лятото на 2009 г. бяха взети проби от ритуална клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия. Кладата е била разположена в самия център на могилния насип на Четиньова могила под тонове пръст. Радиовъглеродният анализ на пробите, извършени в Хайделберг (Германия) в лабораторията на д-р Бернд Кромер, показват, че кладата е горяла след 358 г. пр. Хр., когато синхронно е бил построен храмът и е натрупан могилният насип.

Резултатите от лабораторните изследвания, съпоставени с анализа на събитията, станали в Тракия след тази година, дават основание на д-р Иван Христов да приеме, че храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади, са построени от одриския цар Аматок ІІ (359-351 г. пр. Хр.)
Родовият герб на династията на цар Аматок е представлявал двойна брадва (лабрис).

Лабрисът е открит върху няколко предмета в района на Старосел и върху десетки монети.
Досега се смяташе, че култовият център в средногорското село е бил изграден от цар Ситалк (445-424 г. пр. Хр.)
Споменатите обекти, както и други интересни паметници в землището на Старосел, гр. Стрелча и с. Кръстевич, са съществували и при цар Терес ІІ (351-341 г. пр. Хр.) Очевидно е, че през ІV в. пр. Хр. в южните склонове на Същинска Средна гора е бил обособен значим политически център на траките.

Този център е унищожен при похода на Филип ІІ Македонски през 342/341 г. пр. Хр. Археолозите от НИМ са реконструирали т. нар. Свещен път до храмовете в Старосел и възнамеряват да продължат разгадаването на тайните на Средна гора. Предстои издаването на нова книга на д-р Иван Христов, в която подробно ще бъде разказана историята на Храма на безсмъртните тракийски царе в Четиньова могила. /БГНЕС