Противозачатъчното хапче, което е открито от световноизвестния учен от български произход професор Карл Джераси, ще се състезава за най-великото медицинско откритие през последните 166 години, организирано от престижното списание "Бритиш Медикъл Джърнъл".

Гласуването започва от днес, а резултатите ще бъдат обявени на 18 януари, информира БНР.

Списанието е съставило списък от 15 големи открития в областта на медицината, като всяко от тях е направено след отпечатването на първия брой на изданието през 1840 г. Откритията в списъка са избрани сред 100 предложения от читателите на "Бритиш Медикъл Джърнъл".

Някои от тези достижения са променили живота на милиони хора по света. Сред тях безспорно място има и противозачатъчното хапче, открито от професор Джераси.
По онова време никой не вярваше, че жените ще използват хапчето така много, споделя той.
Ученият, който през 50-те години разработва противозачатъчното хапче е убеден, че то е било от огромно предимство за феминистичното движение.

Джераси е недоволен само от това, че все още няма разработено хапче за мъжете.
По такъв начин предпазването от забременяване се превръща в женски проблем, казва той.
Карл Джераси е роден във Виена на 29 октомври 1923 година. Майка му е австрийка еврейка, стоматолог, а баща му Самуел Джераси, български евреин, е известен лекар в София.

Бракът им не потръгва и двамата се развеждат. През 1939 година Самуел се жени повторно за австрийката, за да осигури българско гражданство на нея и на 16-годишния си син, които Австрия гони, защото са евреи. Карл Джераси пристига в България, където учи в Американския колеж в Симеоново. През 1941 година заедно с майка си емигрира в САЩ от българската еврейска квота.

В началото на 50-те години Джераси успява по изкуствен път да добие хормона гестаген. Заедно с бостънския фармаколог Грегъри Пинкас и Джон Рок през октомври 1951 година той разработва първото противозачатъчно хапче.

Между успехите му е също разработката за синтетично производство на хормона кортизон. От 1959 година Джераси е ръководител на катедра в университета Станфорд. Автор е на около 1200 научни публикации. На 38 години, през 1961 година, той е избран за член на Националната академия на науките на САЩ във Вашингтон.

Почетен член е на 16 университета и академии, между които е и БАН. През 1973 година президентът Никсън му връчва Националния медал за наука. Дейността на Джераси е разностранна и отдавна надхвърля класическите граници на науката. Самият той споделя за себе си, че е "интелектуално полигамен".

Защитил е докторска дисертация по химия, преподавал е в Калифорнийския университет Станфорд, а научните му изследвания винаги са свързани и с приложение в бизнеса. В средата на 80-те години Джераси започва да се занимава и с литературна дейност. Пише стихотворения и къси разкази, фантастични романи.

Стреми се да изрази в литературна форма онова, което го занимава в науката. В романите си "Дилемата на Катор" и "Бурбаки Гамбит" насочва вниманието към страстно желание на учения за признание. Многократно награждаваният учен, литератор, колекционер и меценат доказва многостранния си талант междувременно и като автор на няколко пиеси./News.bg