В последните дни, както обикновено става, все нещо се случва - необходимо поне с няколко дни да се увеличат разкопките. Това понякога е възможно, понякога не е възможно, каза археологът проф. Васил Николов за разкопките в Провадия.

В моя случай се оказа, чу това не е възможно, че това, което сме открили е работа за много време с много специалисти, не само археолози. Необходим е много добър антрополог. Става дума за голяма яма около 1.80 м широка, не знаем каква е дълбочината, но със сигурност е, че е около 1.50 м, която е пълна със скелети на убити хора с отвори в черепите, единият от тях има брадва, забита в корема, опряна до гръбначния стълб, която открихме буквално преди дни. Явно нещо много интересно за праисторията на Европа, аз лично не познавам такъв случай в праисторията на нашия регион. Датировката е някъде 4300 години преди Христа, т.е - това се е случило някъде преди 6300 години. Така, че ще бъде безкрайно интересно, но ние сме спрели проучванията, предприели сме съответните мерки да не се наруши находката и чакам с нетърпение следващия археологически сезон, сподели професорът, който е и председател на Научния съвет на Института по археология и музей на БАН..

Провадия дава повод за много разсъждения, представям си този град, макар и малък с високи стени, дебели каменни стени, със светилищата край него с производството, със солници край него, все пак това е най-старият център за производство на сол в Европа, както и най-старият град и некропола, който много ме впечатли тази година при откриването му. За първи път започнахме да проучваме. Оказа се , че това е краят на пето хилядолетие преди Христа, че изцяло не сме познавали цялата погребална обредност на първите земеделци, това е краят на първата европейска цивилизация, уточни видният археолог. Вероятно той е свързан с доста насилие, защото това, което открихме наистина ме впечатли. Това са нарязани тела, погребения, погребвани на части от тела с много насилие, от черепи. Това все още не мога да го осмисля, ще ми трябва повече време, ще трябва да вляза, доколкото е възможно в това време, както се опитвам обикновено да правя, когато проучвам нещо ново, различно, което изисква много мислене, много познания, друга информация., говори с блеснали очи на откривател проф. Николов.

Това е, което ме провокира след 2005 година. Първо със солодобиването, с това, че солта е много важна, това, че съвременният човек, включително и аз преди това не сме осъзнавали. Солта – това са първите пари, без сол човек не може да живее и това е невероятно. След това солта като база на цялото това богатство и на тези крепости, невероятни, които там са съществували и на всички тези комплекси, които отговарят на всички критерии за един праисторически град. Наистина последните години имам достатъчно теми за размисъл, свързани с Провадия и не само с Провадия, подчертава археологът.

Сама по себе Провадия солницата е сензация и не беше трудно мнозина колеги от различни страни да имат интерес за съвместна работа с нас, със съвместни изследвания с нас. През тази година при нас беше един екип от колеги от университета в Кьолн, Германия. Взехме много проби от радио-въглеродно датиране. Датирането, изобщо на всички пластове е много важно за разбирането на първата европейска цивилизация, защото тя представя Провадия през втория си етап на развитие, представя нейните последни столетия – едно такова детайлиране на датировките ще бъде изключително важно за развитието на цивилизациите на този регион на Югоизточна Европа, където обществото е минало много бързо степени на развитие, където обществото в други райони на този регион е минало много по-късно, именно благодарение на производството на сол, на търговията със сол, обяснява проф. Николов. Възникват отношения вътре в обществото, които разлагат елитарността, равноправието, доколкото е съществувало и се създава една йерархична система на обществото, която все още не е довела до икономически последици. Тя няма икономическа основа, но е на прага на възникването на класата и на държавата. Това досега не е случвало и наистина е едно интересно предизвикателство към нас като учени, категоричен е проф. Васил Николов.

Проф. Васил Николов е бивш директор на Националния археологически институт с музей към БАН, в момента е председател на Научния му съвет.

Председател на Хумболтовия съюз в България.

Завършил СУ "Кл. Охридски". Хумболтов стипендиант в Германия.

Бил е ръководител секция "Праистория" и директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Сферата на научните му интереси са новокаменна, каменно-медната и ранна бронзова епоха (VІ-ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Участник е в множество археологически разкопки. Автор на статии, студии и монографии.

Носител на Златна диплома, Златна значка и Златна карта за принос в развитието на европейската наука. /БГНЕС