Екип воден от проф.Диана Гергова работи на няколко могили край Свещари, като проучванията тази година в резервата „Сборяново“ се осъществяват по силата на договор между Националния археологически институт с музей при БАН и Университета в Женева.

Основна цел на експедицията е документиране на местата на находките и разкритите ситуации с високи технологии, което ще позволи след това всички ценни находки да бъдат принтирани в 3D формат и показани на място.

Това ще се случи, когато се появят възможности резервата да бъде обгрижван подобаващо и да се развива като притегателен туристически център.

Това заснемане се прави с цел един ден да може всичко да се възстанови и да направим така, че всяка могила да бъде с възстановен купол и посещавана, като вътре да може да се разгледат намерените в нея артефакти.
„Трябва да кажем, че това е един обект с отлични възможности за международно сътрудничество, където редица изследователи, студенти и учени допринасят за проучването и популяризирането на това културно наследство от световно значение“ – заяви Гергова.
„Всички оригинални находки са вече вдигнати и прибрани в София, като сред тях са и скелетите на конете с двуколесната колесница и глинените олтари, тъй като съхранението им на място крие рискове към настоящия момент.

Очаквах да се реализира един проект, който можеше да спомогне намереното да остане тук, но понеже това не се случи бе преценено, че е по-добре находките да се приберат и да се чака подходящ момент.


Костите на конете впрегнати в тази келтска колесница бяха изследвани от френския зоолог Патрис Мениер и скоро ще знаем дали те също са дошли от земята на келтите или са тракийски коне. Анализите на тези данни ще ни дадат важна информация за случвалото се тук преди хиляди години“ – допълни археологът.

Осемчленната група студенти е водена от гл.ас. Йордан Анастасов, който е преподавател по археология и предистория в Женева. Той е с дисертация именно за келтското присъствие в земите на траките, защитена пред Женевския университет, за което получава специална награда през 2012г. Интересът му към „Сборяново“ е причина през 2002 година да доведе своя първа група студенти на разкопки в резервата.

„Това е първата експедиция по този българо-швейцарски проект, който включва осем студенти от Женевския университет, сред които са и специалисти от Белгия, Франция и Швейцария“ – разказва Анастасов. – „Радваме се, че сме тук, въпреки трудностите - финансови и административни, но се надяваме, че това няма да ни попречи и ще успеем в бъдеще да осъществяваме в цялата им пълнота своята програма в за проучванията на терена.

Всички участници са впечатлени от резервата и желаят отново да се върнат тук дори и на собствени разноски, и да работят по разкриване и опазване на находките“. – заяви преподавателя.

„Аз мога да кажа за тази двуколесна колесница, че тя е уникална и неин аналог има не някъде в България, а в земите на далечна Франция. Тези две колесници са идентични като конструкция и съставни елементи, което навежда на мисълта, че един и същи майстор ги е изработил.

При намерената в „Сборяново“ всички железни елементи са си на място и в добро състояние. И двете находки са от едно и също време – началото на III век пр.Хр.“ – каза още Анастасов.

Любопитното е как тази келтска колесница се е появила тук. Възможно е да е свързано с 339 година, когато Котела дава дъщеря си за жена на Филип Македонски, който е баща на Александър Македонски.

Драгомир Богомилов