Рилският манастир е единственият паралел на наша територия, който можем да направим с храма „Свето Преображение Господне” в Болград, предаде "Фокус", цитирайки историка проф. Пламен Павлов. Той е преизграждан през 1837 година с много пожертвования на целия български народ.

„Така се въздига сегашния храм на Рилския манастир, правят се много промени и виждаме, че същия модел на мислене го има при нашите бесарабски българи, приблизително по същото време.

Ако трябва да сравним българския събор със знаците на българската памет, вяра и национална идея, той е съпоставим с такива знакови храмове като Голямата базилика в Плиска, „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, „Св. София” в Охрид, желязната църква „Св. Петър” в Цариград и „Св. Александър Невски”.

Ако така разсъждаваме, с онези критерии и идеи на нашите прадеди, става дума за знаков български храм, който е олицетворение на българската нация. Не случайно българския патронен, храмов празник е избран за Ден на бесарабските българи. Това е останало от второто поколение на бесарабски българи. Идеята е много хубава, но тя дълго време беше напълно забравена, може да се каже и забранена.

Хубаво е, че се възстанови след 10 ноември. Връщането на духовната карта на България на самата общност, на нейния символ Болград и съборът на „Свето Преображение Господне” е едно от хубавите неща, след демократизацията”, допълни проф. Павлов./pik.bg