Леденият континент ни дава такова поле за научна работа, която касае всички хора, и е неуместно да се пита какво пък правят тези на Антарктида. Когато някой се разболее от рак на черния дроб, може да се излекува именно защото учените са били точно на снежния континент. Жалко, че заради финансирането на нашата наука не можа да се включи някой български микробиолог към това направление. "За жалост ние си гледаме само пред носа, а не в бъдещето", каза проф. Пимпирев.

Първите турски учени на Ледения континент са били настанени на българската база. "Ние дадохме възможност на нашите съседи да направят своите първи стъпки в изучаването на Антарктида. На българската база традиционно работи монголски учен, допълни полярният ни професор.

Чисто български проект на Антарктида нямаше тази година, каза шефа на българските полярници проф. Христо Пимпирев. Причината е, че от Фонда за научни изседвания не са финансирали нито един проект. Основно са разгледани въпроси за климатичните промени. На нашата база са гостували две португалки Алис Ферейра и Ана Саломе. Те са изследвали замръзналата почва с поставяне на специални датчици и измерване на температурата. Другият екип - английският професор Андрю Хъдзън и неговата Докторантка от Полша Агниешка Новак. Те са изследвали уникални микроорганизми, които живеят само там. Идеята е микроорганизмите да бъдат използвани за нови лекарства.

Проф. Христо Пимпирев оценява като успешна най-новата арктическа акция. "22-та българска антарктическа експедиция приключи успешно, всички се прибраха живи и здрави, а това е най-важното в една експедиция", каза проф. Христо Пимпирев. За пръв път се случва да отворим българската база по-рано от испанската. Причината е, че испанският кораб "Есперидес" не беше пуснат във вода. Неоценима помощ ни оказаха полярните институции на Чили, Аржентина и Бразилия. Бяхме единствените, които празнуваха Коледа и Нова година на острова, защото испанците ги нямаше. /БЛИЦ