Световна среща на президентите и ректорите на университетите от цял свят се проведе от 17 до 25 юли в Банкок. Тя бе организирана под патронажа на краля на Тайланд, който тази година отбелязва 60-годишнината от възкачването си на престола и от началото на неговото управление на кралството. Срещата премина на изключително високо ниво, като бяхме посрещнати лично от министъра на образованието на Тайланд, външния министър и премиера. Бяха поканени гост-лектори от цял свят, където се обсъждаха проблемите на висшето образование в Азия и в световен мащаб.

По-конкретно се разгледаха възможностите за адаптация на азиатското образование като цяло към европейското образование или т.нар. създаване на Световно пространство на образованието, с което да могат нашите студенти и преподаватели наистина да проявят възможностите на студентската мобилност. А именно да могат да избират къде да учат, кога да представят съответните модули и къде ще могат най-добре да получат знанията, които са им необходими, съобщи ректорът на Медицинския университет във Варна проф. д-р Анелия Клисарова, д.м.н.

Особен интерес предизвика докладът на психолозите, като бяха обединени двама от САЩ, един от Азия и един от Европа. Те докладваха интересни резултати от направените от тях проучвания за това какво очакват вече студентите от висшето образование. А също и очакванията им от нас като ръководители на университетите. Моментът беше особено важен, защото се потвърди традицията на старите университети, които са изключително престижни и дават много добра основа в подготовката на знанията, каза още проф. Клисарова.

Но се заговори и за друго: нашият начин на обучение не изостава ли от изискванията, които предявяват пред нас студентите. Дали има смисъл вече от този лектор, който застава и започва да чете бавно и да диктува съответната тема или въпрос на студентите. Нашите студенти са вече в интернет пространството и искат да имат знания повече от тези, които са в мрежата. Ние трябва да минем към нов тип обучение, даващо възможност за по-голяма самоподготовка на студентите в теоретична насоченост, след което да се премине към дискусии и семинари, в които преподавателите и студентите да вземат участие, подкрепи новите идеи варненският ректор.

Важен момент, на който се обърна внимание, бе практическата подготовка на студентите и до каква степен тя трябва да бъде чисто конкретна или по-глобална, за да могат да имат мобилност. Единодушно бе подкрепена идеята, че студентите трябва да получават по-широка практическа подготовка и индивидуалните специализации да преминат като следдипломно обучение. По този начин ще могат да бъдат по-мобилни и да участват в различни сфери на обществото. Друг важен момент бе дискусията за студентите практици или студенти научни работници. Тези доклади предизвикаха особен интерес и се проведе кръгла маса и работна среща. Истина е, че от нас обществото очаква добре подготвени специалисти, които още на другия ден да бъдат включени в трудовия процес. Има желаещи да правят това. Но съществуват и други, които са готови да се отдадат в полето на научната работа. Предложи се вариант за практическо разрешение на проблема. До трети-четвърти курс да се извършва прагматично обучение на специалисти, готови да се включат в производството и обществената сфера. А студентите с интерес в научната област да доучват и да получават базисни знания, които ще им помогнат по-нататък в научните търсения и разработки. Отново във връзка с науката и обучението бе поставен въпросът трябва ли да има наука за самата наука. Не, налага се ние добре да решим, че науката трябва да бъде свързана с практиката. Тази наука, която ще търси и развива нови полета и възможности, може да бъде внедрена в ежедневието, в обществото и практиката, за да има смисъл всичко, което се прави. И когато говорим за фундаментални научни изследвания, всички бяхме единодушни, че много малко университети и страни могат сами да направят лаборатории и да създадат условия за такава глобална наука, допълни проф. Клисарова. Добре е в тази насока да се обединят повече усилия, университети и страни. Така ще се осигурят повече средства и реални възможности за достигането на нови научни постижения.

Идеята е да се създаде глобална университетска мрежа, но сега се поставя само едно начало. Такива срещи ще бъдат организирани в различни страни през две години.
За нас бе изключително интересена и вълнуваща една изненада. От България бяхме 12-членна група с ректорите на МУ - Пловдив, МУ - Плевен, Художествената академия в Пловдив, Аграрно-техническия университет, Националната спортна академия и др. Пътувахме в автобуса към конгресната зала и изведнъж чухме "Добър вечер. Приятно ми е да се видим". И се оказва, че зам.-министърът на Ангола е български студент. Така срещнахме и зам.-ректора на Филипинския национален университет, който също се оказа, че е завършил висшето си образование в България. Те с много топли чувства говориха за нашите университети, за своите преподаватели. Или отново се оказва, че светът е малък. Български език можеш да чуеш дори в Тайланд от един анголец или филипинец, каза в заключение проф. Клисарова.