“Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията” е заглавието на 40-годишния труд на Боно Шкодров, представен в петък вечерта в една от залите на Археологическия музей в морската столица. Книгата излиза от варненското издателство “Славена” в края на 2006 г. и вече е била представена в София.

Изданието е илюстрирано със сравнителни таблици на знаци, датирани в периода от III хил. пр. н. е. до I хил. от н. е. Като основа за сравнение със писмени знаци на шумери, египтяни, критяни, хети, китайци, финикийци, гърци, траки, латини, тюрки, германци и др. са използвани 132 знака на старите българи, разчетени и публикувани от Петър Добрев през 1992 г. и датирани в периода 681 – 850 г.

Тези 132 знака са подбрани от обширен материал, от общо 1337 регистрирани, от които 783 са определени като руноподобни, 14 като глаголически и 185 – като знаци от кирилицата и гръцката азбука.

Книгата е разделена на три части – “Следите от древността”, “Реформата” и “Историческото развитие и приложение на писмените знаци на старите българи”, като са добавени и три обширни приложения. Накратко, прегледът започва с всемирния потоп в Черно море и завършва с обобщение на фалшификациите по темата със славянските писмености. В края на книгата е поместен кратък послеслов от автора и две рецензии – на проф. Георги Петров, дългогодишен преподавател и зам.-ректор на НХА, и на проф. Тотю Тотев, д.и.н.

В представянето на книгата си Боно Шкодров акцентира върху важните моменти от своя дългогодишен труд като например, че за създаването на кирилицата са използвани 58 знаци от старата система, а за глаголицата – 41. Авторът впрочем защитава тезата, че кирилицата е по-старо изобретение от глаголицата, а, позовавайки се на летописите “Джагфар тарихи”, съставя списък на български царе в периода 808 г. пр. н. е. – 150 г. от н. е.

Боно Шкодров е роден на 9 юли 1935 г. в Михайловградско. През 1970 г. завършва НХА и дълги години се занимава с дизайн в областта на градоустройството, машиностроенето и приложната графика, където има реализирани 835 проекта. Работил е и в областта на художествената живопис и графика. Изследването му върху старите писмени знаци на българите е продължение на делото на неговия професор в Академията Васил Йовчев.