Четири пръстена, две сребърни монети и гравиран костен мундщук показа вчера пред журналисти проф. Николай Овчаров, чиято експедиция продължава проучванията на скалния комплекс Перперикон. Всички предмети са от ХIII-ХIV век и са намерени през измналия месец. В момента екипът проучва най-късния (средновековния) пласт на обекта, в който е имало живот още преди 7000 г.
Два от пръстените са от сребро, а останалите - от бронз, но всички са с изящна украса. Най-интересно е кръстовидното изображение на единия сребърен пръстен, около което има и гравирани букви. "Подобни образци са носели хора с много висок ранг в обществото. Тепърва ще се изследва чии са инициалите", обясни проф. Овчаров.
За пръв път учените се натъкват на мундщук за музикален инструмент. Предметът е изработен от кост и е красиво гравиран с орнаменти, известни като птиче око. От едната страна е оформен за поставяне в устата.
Тази година експедицията проучва най-богатия, северния сектор на скалния град. Работи се на 70 см дълбочина и досега са разкрити останките на повече от 10 средновековни сгради. Едната от тях е с напълно запазена покъщнина - седем глинени съда, подница за печене на хляб, ножици, игли и т.н. Според проф. Овчаров може би някакви драматични събития са принудили обитателите да напуснат спешно дома си. Известно е, че след смъртта на цар Иван Асен II неговите наследници губят тези земи и те отиват в ръцете на византийците. Едва Константин Асен Тих прави голям поход и превзема всички крепости в Родопите.
"Перперикон е като Мачу Пикчу", възкликнал известният гръцки учен проф. Николаус Стамболидис, който тези дни посетил скалния комплекс. Той и група археолози, водени от Симеон Сакскобургготски, са обиколили археологически обекти в Южна България и Северна Гърция. Маршрутът е предложен от проф. Овчаров с идеята за съвместна работа в областта на туризма.
Всички посетени обекти (Татул, Мезек, Александрово, Долината на тракийските царе и др.) са в добро състояние, но Старосел е пред разруха, заяви археологът. След д-р Георги Китов, който откри тракийския храм и направи временни укрепвания, никой не е сторил нищо за опазването на уникалния хероон. /trud.bg