Периодът, който обхваща момументалното изследване на проф. Рашо Рашев “Българската езическа култура VІІ – ІХ век” е много важен, защото той търси и дава отговорите на въпроси кои сме, от къде сме дошли, какви сме, каза историкът проф. Георги Бакалов при представяне на последната книга на именития учен.

Проф. Рашев с изключителната задълбоченост на голям учен изследва периода извън конюнктурта на датите и на клишетата – той обхваща периода от 664 г., смъртта на хан Кубрат до 864 г – началото на християнизацията, продължи проф. Бакалов.

Проф. Рашев преодолява неоснователната теза защитавана дълги десетилетия по идеологически причини за превеса на славянския произход на българския народ, както и теорията за единствено тюркски произход на прабългарите. Професорът доказва и наличието на ирански корени, като по този начин оборва тангризма в религиозните корени на прабългарите. Намесват се и почитта към слънцето, звездите, луната, което отвежда и към зориастрианството, характерно за инаските племена. И не само това, проф. Рашев не разглежда създаването на Дунавска българска държава като не “възникнала изведнъж” в срещата със славяните – изтъкна Проф. Бакалов новаторството в изследването на проф. Рашев, плод на неговите дългогодишнии последователни изследвания.

Основните, ключови моменти в изследването са езичеството и културата на българите в онези далечни столетия, които като артефакти надхвърлят възможностите, които дава номадството, а става дума за цялостен облик, в който няма толкова ясен етнически произход. Тези артефакти се вписват в многообразието и мащаба на Евразия – от земите на днешен Китай, Северен Афганистан до Днепровските степи и оттам през Дунав към Мизия и Тракия.

Всеки историк е изцяло потопен в периода, който изследва и да максимализира значението му в цялостния контекст на историята, но проф. Рашев е категоричен, че “българите нямах да имат шанс във времето, ако бяха останали в езичеството – залог за бъдещето е християнизацията и оттам влиянието на Византия”, заключи експозето си за книгата проф. Бакалов. Той каза още, че десетилетия ще се изучават трудовете на проф. Рашо рашев, така нелепо и трагично загинал във влака София-Кардам.


Професор Маргарита Ваклинова, и.д. Директор на Археологическия музей към БАН каза пред пред неговите колеги и приятели, че с трагична кончина на проф. Рашев много книги няма да бъдат написани и музея и съсловието са осиротели.

Проф. д.и.н. Рашо Рашев, който загина трагично във влака София-Кардам в нощта срещу 29 февруари е виден български археолог. През 1969 г. завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Работи в археологическия музей на БАН във Велики Преслав, като уредник в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, през 1975 г. е назначен с конкурс за научен сътрудник в новосъздадения филиал на АИМ при БАН в Шумен, а в периода 1992-1993 г. е и негов ръководител.

През 1977 г. защитава докторска дисертация по въпросите на ранносредновековната българска фортификация, а от 1984 г. е старши научен сътрудник II степен. През 2001 г. става доктор на историческите науки, а през от 2002 г. - старши научен сътрудник I степен. От 2007 г. е директор на Археологическия институт с музей при БАН. /БГНЕС