Приносът на океанския метан за парниковия ефект силно се подценява. Това е установило изследване на учени от университета в Сан Диего, резултатите от което са публикувани в сп. "Нейчър Джиосайънс"
Учените са проучили пет места в Мексиканския залив, където като от "газови комини" излизат мехурчета метан на океанското дъно, на дълбочина 500-600 м. Значително количество от от тези мехурчета достигат до атмосферата.

Противно на очакванията мехурчетата, изхвърляни от дълбините, достигат повърхността на водата и метанът, който те съдържат, след това се отделя в атмосферата. С помощта на подводен робот изследователите са събрали образци от вода на всеки 20 м във воден стълб близо до местата на изхвърляне на мехурчетата и са анализирали концентрацията на метан. Тя е максимална при излизане от "газовите комини" и бързо намалява, преди отново да нарасне в повръхностните водни слоеве – признак, че мехурчетата отново отделят метана си близо до повърхността.

На базата на концентрациите на метан в повърхностните води учените са изчислили скоростта на разтваряне на метана в атмосферата. Те са установили стойности от 10 до 10 000 пъти по-големи от предишните оценки. Според минали изследвания мехурчетата, отделяни на дълбочина от повече от 200 м, не достигат до повърхността. В действителност мехурчета, отделяни на дълбочина 500-600 м достигат повърхностните водни слоеве благодарение на петролен пласт, който ограничава изтичането на газа.

Според учените тези резултати показват значението на т.нар. газови комини като източник на атмосферен метан. Източник, който не се взема предвид при сегашните климатични прогнози, категорични са те. Метанът е газ с често подценяван, но по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. За период от 100 г. неговият потенциал за глобално затопляне е 25 пъти по-висок от този на СО2. /БГНЕС