Добруджанското деспотство от края на 14 в. може да бъде определено като “Швейцария на Балканите”. Това заяви на пресконференция в Каварна Бони Петрунова – ст.н.с. д-р към Националния археологически институт с музей при БАН.

Повод за срещата с медиите бяха проведените през август археологически разкопки на нос Калиакра. Ст. н. с. д-р Бони Петрунова ежегодно изследва крепостта. Работата на екипа и резултатите бяха представени чрез мултимедийна презентация.

Определението “Швейцария на Балканите” на добруджанското деспотство при управлението му от Добротица е продиктувано от откритите при разкопките монети. Сред тях са сребърни грошове, контрамаркирани с печат на деспот Добротица.

В този период от историята Балканите са в криза, а деспотството на Добротица остава като оазис, който привлича все повече аристократи и търговци. Това развитие налага както изсичането на нови монети, така и контрамаркирането на съществуващите, поясни ст.н.с. д-р Петрунова.
Сред откритите тази година монети се отличава и една от времето на сина на Добротица - Иванко Тертер, с изобразен от едната страна двуглав орел. Този символ афишира принадлежност към византийския двор. Откритата на Калиакра монета е имитация, свързана с важно за Иванко Тертер събитие – обявяването му за деспот, каза още ст.н.с. д-р Бони Петрунова.

При разкопките тази година са открити и матрици за производство на накити. Едната от тях е изработена от еленова кост и е за направата на сребърни и златни копчета. Сред находките има и мъниста, инструктирани с раковини. Проучен е и култов средновековен комплекс, с ями и гробници, вкопани в скалите. Имаме основание да смятаме, че е светилище от 8-9 век, преди официалното приемане на християнството в България, поясни ст.н.с. д-р Петрунова.

Част от находките свидетелстват за извършване на поменални обреди, както и на магически ритуали, допълни тя. Според проучванията тази година има свидетелства за прабългарско присъствие на Калиакра още преди създаването на българската държава.

Крепостта е огромен проект. Работата ни ще продължи. С кмета на Каварна Цонко Цонев сме обсъждали и интересни факти за пещерите по крайбрежието в Каварна. Обмисляме още проучвания, загатна ст.н.с. д-р Петрунова. Тя поясни, че ценните находки, открити при разкопките на крепостта, остават в Историческия музей в Каварна.

След проучванията ежегодно фондът на музея се допълва с 50-60 предмета, между които и много монети. Археологическите разкопки на нос Калиакра тази година бяха финансирани от Общината с 40 000 лв. /БГНЕС