Откриха къща на повече от 8 хил. години в раннонеолитното селище в столичния кв. "Слатина", разказа археологът проф. Васил Николов, който отговаря за разкопките на неолитното селище.

"Има достатъчно овъглено зърно, за да вземем проби, и да изследваме къщата. Става дума за постройка от самото начало на заселването на хората на мястото на днешна "Слатина", а "Слатина" е най-ранното селище на територията на София, съобщава агенция "Фокус".

Къщата е от този хронологически хоризонт на най-ранните постройки в Софийското поле. В началото на съществуването на селището са били построени много къщи и ние попаднахме на една от тях, която е изгоряла при пожар.

Със сигурност пожарът е бил доста неприятен за обитателите на къщата, защото ги е оставил без жилище, но пък е благодатен за археолозите, защото запазва постройката във вид, който може да бъде реконструиран", заяви проф. Николов.


Археологът разказва, че попадайки на тази къща, е очаквал да има информация за интериора ?, за начина на строителство, както и се оказва впоследствие. Археолозите не са проучили къщата изцяло, защото не може да се каже точно колко е голяма – предполага се, че е около 60 кв. м.

Много е вероятно да се окажат две малки къщи – една до друга, с обща стена. Всяко от двете помещения има сходни като вид съоръжения. Къщите тогава, включително и тази, са били строени от плет, измазан с глина.

Имало е набити стълбове, които са изплетени с лескови или върбови пръчки. Тази конструкция с височина над 2 метра е била омазвана. Покривът, който също е дървен, е бил покрит със слама или тръстика.

В двете помещения, които са открили, има по една куполна пещ, акумулираща топлина, в която са приготвяли хляба и храната. Пещите са направени с изключителна техника, с дървена конструкция, около която е измазано с глина и така е направен куполът", обяснява проф. Николов.

"Има зърнохранилища, в едно от помещенията те вече са десет, представляват цилиндрични съдове на пода на къщата и са били пълни със зърно. Зърното е овъглено от пожар и може да бъде изследвано от специалистите.

В едно от хранилищата се вижда леща в значително количество. По пода на двете помещения има паднали керамични съдове, включително и един украсен, орнаментиран с бяла боя, характерен за 6-ото хилядолетие пр.Хр. – времето, откогато датира и това жилище, пояснява професорът. По думите му археолозите са намерили и останки от дървен одър.

"Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща отпреди 8000 години е достатъчно интересен и е достатъчно свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи да строят масивни къщи", посочи още професорът. /inews.bg