На 30 декември тази година се навършват 100 години от създаването на стандартната българска клавиатура. От създаването си досега стандартната клавиатура е претърпяла съвсем малко промени, каза по време на конференция, посветена на 100-годишнината Карамфил Матев, председател на Сдружението на стенографите, машинописците и компютърните оператори. Народното събрание е люлката на българската стенография и прецизното документиране на новата българска история нямаше да бъде възможно без усилията на стенографите и създаването на единен стандарт на клавиатура, посочва председателят на Парламента Георги Пирински в поздравителен адрес, изпратен до участниците в конференцията.

През 1902 година в България навлизат първите пишещи машини, но фирмите-вносителки подреждат по различен начин буквите на клавиатурата. През 1903 година Народното събрание купува първата си пишеща машина, а през 1907 г. вече възниква въпроса за бързината, с която пишат стенографите заради това, че на всяка пишеща машина буквите са поставени на различно място, което възпрепятства стенографите и те се затрудняват, ако трябва да сменят пишещата машина с друга.

Това налага свикването на специална конференция, която да утвърди единна стандартна клавиатура за всички пишещи машини, независимо от това кой ги произвежда. На 30 декември 1907 г. се приема документ, наречен Обща знакова мрежа на клавиатурите на пишещите машини, с който се определя мястото на всяка буква и всеки препинателен знак на клавиатурата. Документът важи и за всички пишещи машини. Честването беше уважено от главния секретар на Парламента Огнян Аврамов. /БГНЕС