За рязко покачване на температурите в миналото е било нужно едва 2,5 пъти повече въглероден газ, отколкото е сегашното му количество в атмосферата, съобщи Лайф.

Американски учени установиха, че голямо затопляне преди 52-56 милиона години е настъпило при концентрация на въглеродния газ от 1000 частици на милион, а не от 2000 частици на милион, както се смяташе по-рано. Това означава, че нашата планета е по-чувствителна към увеличените концентрации въглероден диоксид, отколкото се предполагаше досега.

За да се разбере какво е било нивото на въглеродния газ в миналото, обикновено се взимат проби от антарктическия лед, в който се съхраняват мехурчета въздух от древността. Преди 30 милиона години обаче климатът бил по-топъл и нямало многогодишен лед в Антарктида. Затова е трудно да се измери концентрацията на въглеродния диоксид в по-ранни епохи.

За целта учените сега сравнили съотношението между изотопите въглерод 12 и въглерод 13 в седименти на морското дъно. Резултатите показали, че преди 52-56 милиона години около половината от въглеродния газ в атмосферата произхождал от топящ се лед. Нивото на въглеродния газ в атмосферата се повишило до 1000 частици на милион. Това повишаване предизвикало затопляне и топене на многогодишния лед. Следователно за повишаването на средногодишните температури на Земята с 3-8 градуса Целзий били нужни едва 1000 частици на милион, а не 2000 частици на милион, както се смяташе по-рано.

Сега концентрацията на въглеродния диоксид в земната атмосфера е 416 частици на милион и ежегодно нараства с две частици на милион. Казано с други думи, нашата планета е близо до по-голямо затопляне, отколкото се предполагаше досега.

В изследването все пак има някои слабости. Преди 52-56 милиона години океаните и тундрите на Земята не били покрити с лед - климатът бил по-топъл дори в промеждутъците между особено топли периоди. Затова не е ясно къде е можело да има многогодишен лед, при чието топене би се отделил въглероден газ. /nova.bg