Юристи започнаха да обсъждат собствеността върху Луната от правна гледна точка и как да прилагат земното законодателство за космоса на конференция в Кьолн, съобщи ДПА.

Конференцията, чийто домакин е Институтът по авиационно и космическо право към Кьолнския университет, е на тема: "Кой притежава Луната". Сред обсъжданите въпроси са дали някой има право да извлича минерали на Луната и планетите.

В дискусията участие взеха повече от 100 правни експерти и юристи.

Директорът на института Щефан Хобе каза, че активните спътници са все по-заплашени от сблъсък с космически боклуци, включително и с излезли от употреба спътници и отломки. Въпреки това международната общност не показва желание да поема огромната цена по извеждането на космическия боклук от орбита.

Бернхард Шмид-Тед от германския авиокосмически център DLR каза, че тенденцията за евтини микроспътници е нарастващ проблем, защото това означава, че броят на изстрелваните спътници се увеличава, като често те са на ята. "Пътни правила съществуват за сушата, въздуха и морето, но не и за космоса. Време е да поставим начало", каза той.

Според експертите в бъдеще може да е възможно да се води дело за обезщетение, ако ценен спътник бъде ударен от космически боклук, когато може да бъде проследен произходът на боклука.

През 1967 година е подписан Договор за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела. Той е известен още като Договор за Космоса. От първите предложения за регулация, като например демилитаризация на Космоса, до момента, в който Великобритания, СССР и САЩ внасят за ратификация в ООН предложеният от тях договор, минават близо 10 години.

В първата половина на това десетилетие СССР създава първият изкуствен сателит "Спутник" и тества своите първи интерконтинентални балистични ракети, поради което счита, че подобен международен договор би бил ограничителен за технологичното развитие на съюза. След Кубинската криза през октомври 1962-а година, с началото на първите преговори по ограничаване на въоръжението и с дипломатическите стъпки за нормализация на отношенията между САЩ и СССР, темата за регулиране на дейностите в Космоса отново става на дневен ред. Първите чернови се внасят през 1966, а крайният вариант е подписан на 27 януари 1967, влизайки в сила на 10 октомври 1967-а година.

Според член 8 от Договора държавата, в чиито регистър е вписан съответният обект в космическото пространство, запазва своята юрисдикция върху обекта и персоналът в него, ако има такъв, без значение на това къде е се намира обектът и от какъв вид е той, включително и ако е постоянна конструкция на небесно тяло. /offnews.bg