В продължение на 100 хил. години човешките същества са живели в отделни мънички групи, за да се справят със суровите условия, които са ги довели до ръба на изчезването преди отново да се обединят и да населят света, сочи изследване. „Кой би си помислил, че преди 70 хил. години екстремни климатични условия са редуцирали нашата популация да толкова ниски размери, че сме били на ръба на изчезването“, заяви палеонтолог от Стоуни Брук Юнивърсити в Ню Йорк.

„За пръв път генетично изследване се занимава с еволюцията на нашия вид от неговия произход с „митохондриалната Ева“, живяла преди около 200 хил. години до времето на почти пълното изчезване преди 70 хил. години, когато човешкият род е наброявал почти 2000 души“, каза той. След този мрачен период човешката раса бързо се е разраснала на Африканския континент и е започнала разселване по цялата Земя.

Експанзията маркира края на каменната епоха в Африка и началото на културен напредък, който кара някои археолози да го определят като началото на модерния човек с появяването на езика и абстрактното мислене. Публикувано в Американския журнал за човешка генетика, изследването анализира предаваната по майчина линия митохондриална ДНК на човешката популация в Южна и Източна Африка, която изглежда се отделя от другите групи преди 90-150 хил. години.

Малки групи хора се развиват в изолация една от друга в продължение на половината ни история като вид, заявиха авторите на изследването Дорон Бехар от Медицинския център в Хайфа в Израел и Сахарон Росет от изследователски център на IBM. „Само преди около 40 хил. години те стават част от панафриканската популация, обединена отново след близо 100 хил. години разделение“, заяви Бехар. /АФП-БГНЕС