Хора с екстремистки възгледи са по-малко способни да решават по-сложни мисловни задачи.

Изследователи от Кеймбриджкия университет са се опитали да направят оценка дали когнитивното разположение - разликите в начина, по който информацията се възприема и обработва - оформя идеологически мирогледи като политически, националистически и догматични убеждения отвъд въздействието на традиционни демографски фактори като възраст, раса и пол. Проучването, изградено на предишни изследвания, включва повече от 330 участници в САЩ на възраст между 22 и 63 г., които са подложени на различни тестове - 37 невропсихологически задачи и 22 личностни проучвания - в продължение на две седмици, пише "Гардиън".

Задачите са изготвени да бъдат неутрални, а не емоционални или политически, например запаметяване на визуални форми. Изследователите след това използвали изчислително моделиране, за да извлекат информацията от събраните данни за възприятията и познанията на участниците, както и способността им да се заемат с по-сложен и стратегически умствен процес.

Като цяло изследователите са установили, че идеологическите нагласи отразяват когнитивно вземането на решение, според проучването, публикувано в журнала Philosophical Transactions of the Royal Society B.

Ключово откритие е, че хората с екстремистки възгледи са склонни да мислят за света в черно и бяло и срещат проблеми при сложни задачи, които изискват сложни умствени стъпки.

Друга характерна черта на хората с тенденция към екстремизъм е, че те не са добри в регулирането на емоциите си, което означава, че са импулсивни, което може да помогне да се обясни защо някои хора са склонни към упражняване на насилие върху невинни хора. 

Участниците, които са склонни към догматизъм, имат проблем с обработването на доказателствата дори и на ниво на възприятие./news.bg