Учени химици предложиха нов модел, обясняващ появата на първите биологични молекули на Земята преди милиарди години, които са дали началото на развитието на живота, се казва в статия в списание Nature.

Днес всички биологични молекули, предаващи наследствена информация от организма към потомството, такива като ДНК и РНК, се синтезират в живите организми с други биологични молекули – ферменти. Но в далечното минало тези молекули е трябвало да се сформират спонтанно по химичен път в условията на околната среда.

Смята се, че първата подобна молекула най-вероятно е била кратка верига РНК, но, как тя е могла да възникне самостоятелно в природата учените не разбираха до ден днешен.

Молекулата РНК – дълга верижна молекула, състояща се от единични звена – нуклеотиди. Всеки нуклеотид на свой ред се състои от три съставни части – молекули на основата на азота, въглерод рибоза и остатъци фосфорна киселина.

Дълго време учените предполагаха, че тези съставни части са се сформирали поотделно и впоследствие са се обединили в дълги молекули РНК. Образувалите се веднъж по отделно азотни основи и рибоза в природата не могат да взаимодействат с образованията нуклеотиди, което до момента поставяше учените в задънена улица.

Джон Съдерланд от Манчестърския университет и неговите колеги са разрешили този проблем, доказвайки, че в някои случаи рибонуклеотидите в съчетание с въглерода рибоза и азотна основа са могли да се образуват в едни и същи химически молекули и без участието на ферменти.

Тайната на този процес се крие в присъствието на остатъците фосфорна киселина, които се включват в състава на нуклеотидите едва на последния стадий. Въпреки това, тяхното присъствие е необходимо от самото начало за контрол върху трите първоначални стадия, в които това неорганично съединение участва в качеството на катализатор и предотвратява появата на странични ефекти.

Други изходни компоненти за тази реакция заедно с фосфорните йони са били обикновените органични молекули: цианамид, цианоацетилин, гликоалдехид и глицералдехид, които са били в излишък в климатичните условия на доисторическата Земя.

На определен етап на този спонтанен синтез се образува химичното съединение – 2-аминооксазол. Денем при нагряване това съединение се е изпарявало, а нощем се е връщало обратно в концентрирана форма, която може да бъде наречена "органичен сняг".

След това превръщането на аминооксазола в нуклеотид, съдържащ рибоза с присъединяване към нея на азотна основа изисква само няколко стадия. /БГНЕС