Увеличената честота на случаите с аномални горещини през лятото е пряко свързана с глобалното затопляне.

Ако преди половин век такива "горещи вълни" са обливали едва 1% от повърхността на сушата, то сега засегнатите зони са до 10 процента", пишат Джеймс Хансен /James Hansen/ от института за космически изследвания Годар, НАСА /GISS/ и колегите му. Публикацията е в следващия брой на списание Proceedings of the National Academy of Sciences

Метеоролозите и климатолозите говореха по-рано внимателно за възможна връзка между измененията на климата и аномалната горещина, казва Хансен.

Групата на учения използвала данни за горещините и летните температури от 1951 до 1980 г. като базови и ги сравнила с температурите днес. Резултатите надминали очакванията.

"Аномалии като горещите вълни, когато температурата значително надвишава климатичните норми, практически не е имало в базовия период. Сега хладното лято се наблюдава едва в 10% от случаите. Делът на горещите лета е нараснал от 33% до 75%", пишат учените.

Метеоролозите, според изследователите, са склонни да отхвърлят връзката с глобалното затопляне. Така например горещините в Русия през 2010 г. се обясняват с блокиращ антициклон, жегите в Тексас през 2011 г . с климатичния феномен Ла Ниня, предизвикан от океанско течение.

"Въпреки това блокиращите антициклони и Ла Ниня са съществували винаги, а обширни области от екстремални жеги стават действителност само заедно с глобалното затопляне.

В статията се подчертава, че горещото време може да предизвика не само суша, но и проливни дъждове и наводнения. Освен това топлите зими водят със себе си възможната гибел на горите заради размножаващите се безпрепятствено вредители.

Хансен и колегите му искат възможно най-бързото предприемане на мерки за съкращаване на парниковите газове за да са ограничи увеличаването на средната температура. /БГНЕС