Фотосинтезата е по-древна, отколкото се смяташе досега
Ново изследване навежда на мисълта, че примитивна форма на фотосинтеза е свързана с много по-древна бактерия, отколкото се смяташе досега, съобщи ЮПИ.
Фотосинтезата е процес, при който растения, водорасли и цианобактерии ползват слънчева енергия, за да създадат захари от водата и въглеродния диоксид, освобождавайки кислород като страничен продукт. Но някои групи бактерии ползват по-проста форма на фотосинтеза, която не е свързана с освобождаване на кислород и е възникнала първа.
Ново изследване на учени под ръководството на Танай Кардона от Импириъл колидж в Лондон показва, че появата на по-примитивната форма на фотосинтеза е свързана с по-древна бактерия, отколкото се смяташе досега, и че това е станало преди повече от 3,5 милиарда години.
Фотосинтезата поддържа живота на Земята, освобождавайки кислород в атмосферата и осигурявайки енергия за хранителните вериги. Свързаната с освобождаване на кислород фотосинтеза е довела до поява на по-сложни форми на живот - животни и сухоземни растения, преди около 2,4 милиарда години. Първата форма на фотосинтеза обаче не е била свързана с освобождаване на кислород.
Известно е, че се е появила преди 3,5-3,8 милиарда години, но учените досега смятаха, че една от групите бактерии, които все още ползват по-примитивната форма на фотосинтеза, е придобила първа тази способност.
Резултатите от новото изследване разкриват, че по-древна бактерия, която вероятно не съществува днес, първа е ползвала по-примитивната форма на фотосинтеза и че вероятно е прародител на повечето днешни бактерии.
"Оказва се, че през първата половина от историята на нашата планета повечето форми на живот вероятно са можели да фотосинтезират", отбеляза Кардона. По-примитивната форма на фотосинтеза е известна като безкислородна фотосинтеза. При нея вместо вода, се ползват като гориво водород, водороден сулфид или желязо.
Учените традиционно приемат, че у една от групите бактерии, които и днес ползват безкислородна фотосинтеза, се появила тази способност и след това те я предали на други бактерии чрез хоризонтален генен трансфер. Кардона създал еволюционно дърво на по-древната бактерия, като проучил еволюцията на протеин, който е с важна рола за безкислородната фотосинтеза. Ученият заключил, че тя се появила преди да се е стигнало до диверсификация на повечето срещащи се днес групи бактерии.
Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.
Източник: БТА
Фотосинтезата е процес, при който растения, водорасли и цианобактерии ползват слънчева енергия, за да създадат захари от водата и въглеродния диоксид, освобождавайки кислород като страничен продукт. Но някои групи бактерии ползват по-проста форма на фотосинтеза, която не е свързана с освобождаване на кислород и е възникнала първа.
Ново изследване на учени под ръководството на Танай Кардона от Импириъл колидж в Лондон показва, че появата на по-примитивната форма на фотосинтеза е свързана с по-древна бактерия, отколкото се смяташе досега, и че това е станало преди повече от 3,5 милиарда години.
Фотосинтезата поддържа живота на Земята, освобождавайки кислород в атмосферата и осигурявайки енергия за хранителните вериги. Свързаната с освобождаване на кислород фотосинтеза е довела до поява на по-сложни форми на живот - животни и сухоземни растения, преди около 2,4 милиарда години. Първата форма на фотосинтеза обаче не е била свързана с освобождаване на кислород.
Известно е, че се е появила преди 3,5-3,8 милиарда години, но учените досега смятаха, че една от групите бактерии, които все още ползват по-примитивната форма на фотосинтеза, е придобила първа тази способност.
Резултатите от новото изследване разкриват, че по-древна бактерия, която вероятно не съществува днес, първа е ползвала по-примитивната форма на фотосинтеза и че вероятно е прародител на повечето днешни бактерии.
"Оказва се, че през първата половина от историята на нашата планета повечето форми на живот вероятно са можели да фотосинтезират", отбеляза Кардона. По-примитивната форма на фотосинтеза е известна като безкислородна фотосинтеза. При нея вместо вода, се ползват като гориво водород, водороден сулфид или желязо.
Учените традиционно приемат, че у една от групите бактерии, които и днес ползват безкислородна фотосинтеза, се появила тази способност и след това те я предали на други бактерии чрез хоризонтален генен трансфер. Кардона създал еволюционно дърво на по-древната бактерия, като проучил еволюцията на протеин, който е с важна рола за безкислородната фотосинтеза. Ученият заключил, че тя се появила преди да се е стигнало до диверсификация на повечето срещащи се днес групи бактерии.
Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.
Източник: БТА
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус