Екип от Датския национален космически център е открил как космически лъчения от експлодирали звезди, достигащи до Земята, могат да помогнат за образуването на облаци в атмосферата. Резултатите от това изследване подкрепят теорията, че космическите лъчения оказват въздействие на климата.

Отдавна е известно, че космическите лъчения, които представляват високоскоростни частици, образувани при експлозии на звезди далеч в Млечния път, оказват влияние на земната атмосфера, като предизвикват йонизиране на съществени количества от газовете, които съставят въздуха. Новото, открито от датските учени е, че остатъчните електрони, образувани при йонизирането на газовете, съществено ускоряват и умножават формирането на кондензационни ядра. Именно тези ядра са в основата на процеса на формиране на облаците. Така става ясна връзката между космическите лъчения и ролята им на катализатор за образуването на облаци в земната атмосфера.

Резултатите от експеримента дават преки доказателства в подкрепа на теорията, изказана преди десетина година от Хенрик Свенмарк и Йигли Фрис-Кристенсен, че космическите лъчи влияят на земния климат. Предположението на двамата учение се базира върху резултати от техни наблюдения. Те стигнали до извода, че съществува пряка зависимост между интензивността на космическата радиация, проникнала в земната атмосфера и облачността в ниските слоеве. Облачната покривка е по-обширна, когато се увеличава интензивността на лъченията и обратно – с намаляването на радиационните условия се наблюдава спад в облачността.

Известно е, че ниската облачност има свойството да охлажда земната повърхност. От тук – промените в облачността, предизвикани от космическите лъчения, могат да влияят на температурата. Съществуването на такова “космическо” влияние на климата може да помогне в обяснението на промените му в миналото. Интересен е и фактът, че през ХХ век интензивността на магнитното поле на Слънцето се е увеличала почти двойно. Това поле от своя страна предпазва Земята от проникването на космически лъчения. Оказва се, че днес сме много по-защитени, отколкото преди 100 години.

Същественото е, че намалената облачност – най-вече в ниските слоеве на атмосферата – може да се окаже определящият фактор в глобалното затопляне на климата. Засега обаче няма преки наблюдения и факти, които на 100% да потвърждават, че космическите лъчения са от решаващо значение за климата на Земята, пише Space Daily.