Човечеството е изгубило завинаги тайните на гениални древни изобретения. Независимо от всички научни постижения уменията на хората, живели преди хиляди години, не престават да ни удивляват. Едва наскоро учените откриха аналози на някои от тях, а други продължават да са недостижими, пише сайтът “Епъктаймс”.

Гръцкият огън
Смята се, че гръцкият огън е бил използван още 190 г. пр. Хр. при отбраната на о. Родос. Той обаче бил усъвършенстван през VII в. от сирийския християнин Калиник, който конструирал и специално метателно устройство, наречено сифон. Калиник избягал от превзетия от арабите Хелиопол и предложил услугите си на византийския император Константин IV в борбата му с арабите. В периода между VII и XII в. по време на морски сражения византийците използвали загадъчното химическо оръжие. Течността горяла във водата и можела да бъде изгасена единствено със смес от оцет, пясък и урина. Според съвременните изследователи гръцкият огън (наричан също и течен) е представлявал смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но никой до момента не е успял да възпроизведе точния му състав. Византийците пазели строго тайната и през годините формулата на опасното вещество била изгубена.

Гъвкавото стъкло
Съществуват 3 древни свидетелства за вещество, известно като гъвкаво стъкло (vitrum flexile), но не е ясно дали то все пак е съществувало наистина, или е плод на легенда. Първата версия е описана от Петроний, автора на “Сатирикон”. Той говори за майстор стъклар, който показал на император Тиберий (14-37 г.) стъклен съд и накарал владетеля да го хвърли на пода. Съдът не се разбил, а само се смачкал и майсторът бързо му върнал първоначалната форма. Тиберий се уплашил, че изобретението може да доведе до обезценка на скъпоценните метали, и наредил да обезглавят майстора, за да изчезне тайната заедно с него. Римският писател Плиний Старши разказва същата история. Но отбелязва, че тя не е напълно правдива. По-късна версия е описана от римския историк Дион Касий. Той превръща майстора във вълшебник. Съдът се разбил на пода, но магьосникът го възстановил с голи ръце.

През 2012 г. бе представено първото гъвкаво стъкло. То е термоустойчиво и може да се свива на руло. Новината се оказа особено полезна за производителите на слънчеви панели. Така че, ако нещастният римски стъклар наистина е произвел гъвкаво стъкло, той е изпреварил времето си с 2000 години.

Универсална противоотрова
Смята се, че царят на Понт Митридат VI (управлявал между 120 и 63 г. пр. Хр.) е създал универсален антидот, който по-късно бил усъвършенстван от личния лекар на император Нерон. Оригиналната му формула била изгубена, пише Адриен Мейър, историчка от университета в Станфорд. През 2008 г. тя публикува доклада “Гръцкият огън, отровните стрели и бомбите от скорпиони: биологическото и химическото оръжие на древния свят”. Според запазени записки на древни историци в състава на противоотровата влизали опиум и малки дози отровa от пепелянка. Антидотът получил названието митридатиум в чест на Митридат VI.

Мейър пише, че Сергей Попов, един от водещите съветски специалисти по биологически оръжия, избягал в САЩ през 1992 г., е опитвал да създаде съвременна версия на митридатиума. Неговата цел била универсална ваксина срещу най-често използваните при биооръжия патогени.

Между другото през II в. пр. Хр. персийците използвали срещу римляните делви, пълни със скорпиони, които хвърляли насред настъпващите легиони. Същия похват използваха миналата година терористите от “Ислямска държава”, за да всяват паника в регионите, които искаха да вземат под свой контрол.

Топлинното оръжие на Архимед
Гръцкият математик Архимед създал топлинни лъчи, които през 2004 г. изследователи от канала “Дискавъри” опитали да пресъздадат. Мейър ги описва като система от бронзови щитове, отразяващи слънчевите лъчи и насочващи ги към корабите на противника. Разобличителите на митове от популярния тв канал не успели да изработят същото оръжие и го обявили за легенда. През 2005 г. обаче това се удало на студенти от Масачузетския технологичен институт. Те успели да запалят морски съд в пристанището на Сан Франциско, използвайки топлинното оръжие на Архимед.

Съвременното топлинно оръжие е създадено едва през 2001 г. от Агенцията за перспективни отбранителни научно-изследователски разработки на САЩ. При него са използвани микровълни, които проникват през кожата на жертвата и я затоплят до 54,44 градуса по Целзий, което създава усещането, че човекът гори.

Римският бетон
Величествените римски сгради, които са оцелели хилядолетия - това е нагледното свидетелство за превъзходството на римския цимент пред съвременния, който започва да се руши след има-няма 50 г.

В последните години учените работят над загадката на дълготрайността на този строителен материал. Една от неговите тайни е съдържанието на вулканична пепел.

В статия, публикувана от Калифорнийския университет в Бъркли, се разкрива, че в процеса на производството на римския бетон се отделя по-малко количество въглекисел газ, отколкото при производството на съвременния му еквивалент. Римският обаче също има някои недостатъци. Той засъхвал значително по-бавно и независимо от голямата си трайност е по-крехък от съвременния.

Дамаската стомана
В средните векове мечовете, направени от материал, известен като дамаска стомана (а също и стомана вууц), се правели в Близкия изток. Тя се славела с невероятната си устойчивост. Метал, съпоставим по здравина, е създаден едва в епохата на промишлената революция.

Тайната на дамаската стомана е разгадана едва след изучаване с електронни микроскопи. За първи път тя е създадена 300 г. пр. Хр., а в средата на XVII в. технологията е изгубена. За производството и? в древността били използвани нещо като днешните нанотехнологии: били добавяни специални компоненти, предизвикващи реакция на квантово равнище, обяснява археологът Крис Хърст. Той цитира изследване на Петер Пауфледер от университета в Дрезден, публикувано в сп. “Нейчър” през 2006 г. Пауфледер изказва хипотезата, че природните свойства на материала от Азия в съчетание с вещества, добавени в процеса на производство, са предизвиквали особена реакция: в метала се образували структури, известни днес като въглеродни нанотръбички. Изключително твърди, те излизали на повърхността и правели оръжията много издръжливи. Други материали за производство на дамаска стомана били дървото Cassia auriculata, ванадий, хром, манган, кобалт, никел и редки елементи, които вероятно се добивали в шахтите в Индия. През XVII в. обаче се променил химическият състав на изходната суровина, защото вероятно са се изчерпали запасите от редките минерали. /24chasa