Най-старите мухи, откривани досега, са били пет до десет пъти по-големи от днешните.

Те са живели през мезозойската ера и добрата новина е, че не са подскачали насам натам.

Фосилизираните екземпляра, открити в оголени скали в Китай, са на най-старите кръвосмучещи насекоми, намирани досега.

Биологичното им устройство и поведение като цяло е било много по-различно, обяснява пред "Лайв сайънс" Андре Нел от Националния природонаучен музей в Париж.

Нел и колегите му открили и анализирали деветте екземпляра.

Древните мухи не са имали силните задни крайници на днешните си посестрими.

По думите на Нел те по-скоро са наподобявали въшки, пълзящи между кожите и перата на животните.

Един от женските екземпляри е бил цели 2 см - на практика гигант, в сравнение с днешните мухи, които не порастват повече от 3 мм на дължина.

Този вид е живял през Мезозоя, познат като "ерата на влечугите", който се простира в периода от 250 хил. до 65 млн. г. пр.н.е., като това включва и периодът Юра.

Заради размера и силните си усти на мухите е било много по-лесно да смучат от големи животни, вкл. динозаври, като без проблем са пробивали кожата им.

Фосилите помагат да се попълнят някои празноти в еволюцията на мухите.

Първите мухи са еволюирали от вид, който се е хранил със соковете на плодовете. Някои са се "прехвърлили" върху животни, давайки началото на кръвосмучещия вид.

Тези мухи са загубили крилата си и са развили друг вид крачка, за да се закачват лесно за кожа и пера.

В определен момент мухите са развили и много силни задни крака, благодарение на които могат да се "изстрелват" на разстояние 50 до 100 пъти по-голямо от размера им. /vesti.bg